1 П ослухайте цього, священики, і почуйте, Ізраїлів доме, а ви, царський доме, візьміть до вух, бо вам буде суд, бо ви для Міцпи були пасткою й сіткою, розтягненою на Фавор.

Чуйте това, свещеници, Внимавайте, доме Израилев, И дайте ухо, доме царев; Защото има присъда против вас; Понеже станахте< като> примка в Масфа, И, <като> мрежа простряна върху Тавор.

2 І глибоко вгрузли в розпусті вони, та Я поплямую всіх їх.

Бунтовниците дълбоко потънаха в разврат; Но Аз ги изобличавам всички.

3 Я знаю Єфрема, а Ізраїль не схований передо Мною, бо тепер блудодійним, Єфреме, ти став, занечистивсь Ізраїль.

Аз познавам Ефрема, И Израил не е скрит от Мене; Защото <и> сега блудствуваш Ефреме, И Израил е осквернен.

4 Н е дають їхні вчинки вернутись до Бога, бо дух блудодійства в середині їхній, і не відають Господа.

Делата им не ги оставят да се върнат при своя Бог; Защото блуднически дух има дълбоко в тях, И те не познават Господа.

5 І гордість Ізраїлева засвідчиться перед обличчям його. А Ізраїль й Єфрем упадуть за провину свою, також Юда із ними впаде.

Гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Затова Израил и Ефрем ще се препъват чрез беззаконието си, И Юда ще се препъва с тях.

6 З своєю отарою та з своєю худобою вони Господа підуть шукати, але не знайдуть, Він від них віддалився.

Със стадата си и с чердите си Ще отидат да търсят Господа; Но няма да Го намерят; Той се е оттеглил от тях.

7 В они зрадили Господа, бо породили сторонніх дітей, тепер їх пожере молодик разом із частками їхнього поля.

Те се отнесоха коварно към Господа, Защото родиха чада от чужденки; Сега, до новолуние, ще бъдат погълнати те и наследствата им,

8 З асурміте у рога в Ґів'ї, сурмою в Рамі, закричіть у Бет-Авені за тобою, Веніямине!

Затръбете с рог в Гавая, С тръба в Рама; Дайте тревога във Вет-авен - След тебе, Вениамине!

9 В день картання Єфрем за спустошення стане; поміж племенами Ізраїля Я завідомив про певне.

Ефрем ще запустее в деня, когато бъде изобличен; Обявих между Израилевите племена онова, което непременно ще стане, <сиреч, че>

10 С тали зверхники Юди, мов ті, що межу переносять, на них виллю, як воду, Свій гнів!

Понеже Юдовите първенци станаха като ония, които преместват межди, Затова ще излея гнева Си върху тях.

11 Є фрем став пригноблений, судом розбитий, бо він намагався ходити за марнотою.

Ефрем е насилван, поразен е в съдбата, Защото помисли за добре да следва суетните <идоли>;

12 І Я буду, як міль, для Єфрема, і мов та гнилизна для дому Юди.

И Аз бях като молец на Ефрема, И като червей на Юдовия дом.

13 І побачив Єфрем свою хворість, а Юда свого чиряка, і Єфрем відійшов до Ашшура і послав до царя до великого. Та він вилікувати вас не зможе, і не вигоїть вам чиряка!

Когато Ефрем видя, че боледува, И Юда <видя> раната си, Ефрем отиде при асириеца И <Юда> прати до цар Ярива; Но той не може да ви изцели, Нито да излекува раната ви.

14 Б о Я немов лев для Єфрема, і немов той левчук дому Юди. Я, Я розшматую й піду, і ніхто не врятує!

Защото Аз ще бъда като лъв на Ефрема, И като млад лъв на Юдовия дом; Аз, да! Аз ще разкъсам и ще си отида; Ще отнеса и не ще има кой да отърве.

15 П іду, повернуся до місця Свого, аж поки провини своєї вони не признають, і не стануть шукати Мого лиця. Та в утиску будуть шукати Мене!

Ще си отида, ще се върна на мястото Си, Догдето признаят грешката си и потърсят лицето Ми; В скръбта си ще Ме търсят усърдно <казвайки>: