1 П ісля цього Ісус ходив по Галілеї, не хотів бо ходити по Юдеї, бо юдеї шукали нагоди, щоб убити Його.

След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

2 А надходило свято юдейське Кучки.

А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

3 І сказали до Нього брати Його: Піди звідси, і йди до Юдеї, щоб і учні Твої побачили вчинки Твої, що Ти робиш.

Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

4 Т айкома бо не робить нічого ніхто, але сам прагне бути відомий. Коли Ти таке чиниш, то з'яви Себе світові.

защото никой, <като> иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

5 Б о не вірували в Нього навіть брати Його!

(Защото нито братята Му вярваха в Него).

6 А Ісус промовляє до них: Не настав ще Мій час, але завжди готовий час ваш.

А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

7 В ас ненавидіти світ не може, а Мене він ненавидить, бо Я свідчу про нього, що діла його злі.

Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

8 І діть на це свято, Я ж іще не піду на це свято, бо не виповнився ще Мій час.

Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

9 Ц е сказавши до них, Він зоставсь у Галілеї.

И като им рече това, остана си в Галилея.

10 К оли ж вийшли на свято брати Його, тоді й Сам Він пішов, не відкрито, але ніби потай.

А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

11 А юдеї за свята шукали Його та питали: Де Він?

Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

12 І поголоска велика про Нього в народі була. Одні говорили: Він добрий, а інші казали: Ні, Він зводить з дороги народ...

И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

13 Т а відкрито про Нього ніхто не казав, бо боялись юдеїв.

Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

14 У половині вже свята Ісус у храм увійшов і навчав.

Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

15 І дивувались юдеї й казали: Як Він знає Писання, не вчившись?

Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

16 В ідповів їм Ісус і сказав: Наука Моя не Моя, а Того, Хто послав Мене.

Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

17 К оли хоче хто волю чинити Його, той довідається про науку, чи від Бога вона, чи від Себе Самого кажу Я.

Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

18 Х то говорить від себе самого, той власної слави шукає, а Хто слави шукає Того, Хто послав Його, Той правдивий, і в Ньому неправди нема.

Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

19 Ч и ж Закона вам дав не Мойсей? Та ніхто з вас Закона того не виконує. Нащо хочете вбити Мене?

Не даде ли ви Моисей закона? но <пак> никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

20 Н арод відповів: Чи Ти демона маєш? Хто Тебе хоче вбити?

Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

21 І сус відповів і сказав їм: Одне діло зробив Я, і всі ви дивуєтесь.

Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите <на Мене> поради него.

22 Ч ерез це Мойсей дав обрізання вам, не тому, що воно від Мойсея, але від отців, та ви й у суботу обрізуєте чоловіка.

Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

23 К оли ж чоловік у суботу приймає обрізання, щоб Закону Мойсеєвого не порушити, чого ж ремствуєте ви на Мене, що Я всю людину в суботу вздоровив?

Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

24 Н е судіть за обличчям, але суд справедливий чиніть!

Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

25 Д ехто ж з єрусалимлян казали: Хіба це не Той, що Його шукають убити?

Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

26 Б о говорить відкрито ось Він, і нічого не кажуть Йому. Чи то справді дізналися старші, що Він дійсно Христос?

Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

27 Т а ми знаєм Цього, звідки Він. Про Христа ж, коли прийде, ніхто знати не буде, звідки Він.

Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

28 І скликнув у храмі Ісус, навчаючи й кажучи: І Мене знаєте ви, і знаєте, звідки Я. А Я не прийшов Сам від Себе; правдивий же Той, Хто послав Мене, що Його ви не знаєте.

Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

29 Я знаю Його, Я бо від Нього, і послав Мене Він!

Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

30 Т ож шукали вони, щоб схопити Його, та ніхто не наклав рук на Нього, бо то ще не настала година Його.

И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

31 А багато з народу в Нього ввірували та казали: Коли прийде Христос, чи ж Він чуда чинитиме більші, як чинить Оцей?

Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

32 Ф арисеї прочули такі поголоски про Нього в народі. Тоді первосвященики та фарисеї послали свою службу, щоб схопити Його.

Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

33 І сус же сказав: Ще недовго побуду Я з вами, та й до Того піду, Хто послав Мене.

Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и <тогава> ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

34 В и будете шукати Мене, і не знайдете; а туди, де Я є, ви прибути не можете...

Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

35 Т оді говорили юдеї між собою: Куди це Він хоче йти, що не знайдемо Його? Чи не хоче йти до виселенців між греки, та й греків навчати?

На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

36 Щ о за слово, яке Він сказав: Ви будете шукати Мене, і не знайдете; а туди, де Я є, ви прибути не можете?

Какво <значи> тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

37 А останнього великого дня свята Ісус стояв і кликав, говорячи: Коли прагне хто з вас нехай прийде до Мене та й п'є!

А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

38 Х то вірує в Мене, як каже Писання, то ріки живої води потечуть із утроби його.

Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

39 Ц е ж сказав Він про Духа, що мали прийняти Його, хто ввірував у Нього. Не було бо ще Духа на них, не був бо Ісус ще прославлений.

А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Дух още не бе <даден>, понеже Исус още не бе се прославил.

40 А багато з народу, почувши слова ті, казали: Він справді пророк!

За туй, <някои> от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

41 І нші казали: Він Христос. А ще інші казали: Хіба прийде Христос із Галілеї?

Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

42 Ч и ж не каже Писання, що Христос прийде з роду Давидового, і з села Віфлеєму, звідкіля був Давид?

Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

43 Т ак повстала незгода в народі з-за Нього.

И така възникна раздор между народа за Него.

44 А декотрі з них мали замір схопити Його, та ніхто не поклав рук на Нього.

И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

45 І вернулася служба до первосвящеників та фарисеїв, а ті їх запитали: Чому не привели ви Його?

Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

46 В ідказала та служба: Чоловік ще ніколи так не промовляв, як Оцей Чоловік...

Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така.

47 А їм відповіли фарисеї: Чи й вас із дороги не зведено?

А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

48 Х іба хто з старших або з фарисеїв увірував у Нього?

Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

49 Т а проклятий народ, що не знає Закону!

Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

50 Г оворить до них Никодим, що приходив до Нього вночі, і що був один із них:

Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

51 Х іба судить Закон наш людину, як перше її не вислухає, і не дізнається, що вона робить?

Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

52 Й ому відповіли та сказали вони: Чи й ти не з Галілеї? Досліди та побач, що не прийде Пророк із Галілеї.

Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

53 І до дому свого пішов кожен.

И всеки отиде у дома си.