1 З аміри серця належать людині, та від Господа відповідь язика.

Плановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

2 В сі дороги людини чисті в очах її, та зважує душі Господь.

Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

3 П оклади свої чини на Господа, і будуть поставлені міцно думки твої.

Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

4 В се Господь учинив ради цілей Своїх, і безбожного на днину зла.

Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

5 О гида для Господа всякий бундючний, ручуся: не буде такий без вини!

Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.

6 П ровина викуплюється через милість та правду, і страх Господній відводить від злого.

С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

7 Я к дороги людини Господь уподобає, то й її ворогів Він замирює з нею.

Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

8 Л іпше мале справедливе, аніж великі прибутки з безправ'я.

По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

9 Р озум людини обдумує путь її, але кроки її наставляє Господь.

Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

10 В ирішальне слово в царя на губах, тому в суді уста його не спроневіряться.

Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

11 В ага й шальки правдиві від Господа, все каміння вагове в торбинці то діло Його.

Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

12 Ч инити безбожне огида царям, бо трон зміцнюється справедливістю.

Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

13 У подоба царям губи праведности, і він любить того, хто правдиве говорить.

Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

14 Г нів царя вісник смерти, та мудра людина злагіднить його.

Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

15 У світлі царського обличчя життя, а його уподоба мов хмара дощева весною.

В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16 Н абування премудрости як же це ліпше від золота, набування ж розуму добірніше від срібла!

Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

17 П уть справедливих ухилятись від зла; хто дорогу свою береже, той душу свою охоронює.

Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

18 П еред загибіллю гордість буває, а перед упадком бундючність.

Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

19 Л іпше бути покірливим із лагідними, ніж здобич ділити з бундючними.

По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

20 Х то вважає на слово, той знайде добро, хто ж надію складає на Господа буде блаженний.

Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

21 М удросердого кличуть розумний, а солодощ уст прибавляє науки.

Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

22 Р озум джерело життя власникові його, а картання безумних глупота.

Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

23 С ерце мудрого чинить розумними уста його, і на уста його прибавляє навчання.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

24 П риємні слова щільниковий то мед, солодкий душі й лік на кості.

Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

25 Б уває, дорога людині здається простою, та кінець її стежка до смерти.

Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

26 Л юдина трудяща працює для себе, бо до того примушує рот її.

Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

27 Н ікчемна людина копає лихе, а на устах її як палючий огонь.

Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

28 Л укава людина сварки розсіває, а обмовник розділює друзів.

Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

29 Н асильник підмовлює друга свого, і провадить його по недобрій дорозі.

Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

30 Х то прижмурює очі свої, той крутійства видумує, хто губами знаки подає, той виконує зло.

Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

31 С ивизна то пишна корона, знаходять її на дорозі праведности.

Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

32 Л іпший від силача, хто не скорий до гніву, хто ж панує над собою самим, ліпший від завойовника міста.

Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

33 З а пазуху жереб вкладається, та ввесь його вирок від Господа.

Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.