1 М ій сину, на мудрість мою уважай, нахили своє ухо до мого розуму,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 щ об розважність ти міг стерегти, а пізнання хай уста твої стережуть!

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 Б о крапають солодощ губи блудниці, а уста її від оливи масніші,

Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

4 т а гіркий їй кінець, мов полин, гострий, як меч обосічний,

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 ї ї ноги до смерти спускаються, шеолу тримаються кроки її!

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 В она путь життя не урівнює, її стежки непевні, і цього не знає вона.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 Т ож тепер, мої діти, мене ви послухайте, не відходьте від слів моїх уст:

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 в іддали ти від неї дорогу свою, і не зближайсь до дверей її дому,

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 щ об слави своєї ти іншим не дав, а роки свої для жорстокого,

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 щ об чужі не наситились сили твоєї й маєтку твого в чужім домі!...

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

11 І будеш стогнати при своєму кінці, як знеможеться тіло твоє й твої сили,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 і скажеш: Як ненавидів я те напучування, а картання те серце моє відкидало!

И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 І не слухав я голосу своїх учителів, і уха свого не схиляв до наставників...

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 Т рохи не був я при кожному злому, в середині збору й громади!...

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 П ий воду з криниці своєї, і текуче з свого колодязя:

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16 ч и ж мають на вулицю вилиті бути джерела твої, а на площі потоки твоєї води?

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 Н ехай вони будуть для тебе, для тебе самого, а не для чужих із тобою!

Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18 Х ай твоє джерело буде благословенне, і радій через жінку твоїх юних літ,

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 в она ланя любовна та серна прекрасна, її перса напоять тебе кожночасно, впивайся ж назавжди коханням її!

<Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 І нащо, мій сину, ти маєш впиватись блудницею, і нащо ти будеш пригортати груди чужинки?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 Б ож перед очима Господніми всі дороги людини, і стежки її всі Він рівняє:

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 в ласні провини безбожного схоплять його, і повороззям свого гріха буде зв'язаний він,

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 п омиратиме він без напучування, і буде блукати в великій глупоті своїй!...

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.