1 С лово, що його бачив Ісая, син Амосів, про Юдею та про Єрусалим:

Словото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:

2 І станеться на кінці днів, міцно поставлена буде гора дому Господнього на шпилі гір, і піднята буде вона понад згір'я, і полинуть до неї всі люди.

В послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от <всичките> хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.

3 І підуть численні народи та й скажуть: Ходіть та зберімось на гору Господню, до дому Бога Якового, і доріг Своїх Він нас навчить, і ми підемо стежками Його! Бо вийде з Сіону Закон, і слово Господнє з Єрусалиму.

И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.

4 І Він буде судити між людьми, і буде численні народи розсуджувати. І мечі свої перекують вони на лемеші, а списи свої на серпи. Не підійме меча народ проти народу, і більше не будуть навчатись війни!

<Бог> ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

5 Д оме Яковів, ідіть, і попростуємо в світлі Господньому!

Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.

6 Б о Ти був покинув народа Свого, дім Яковів, бо повні безладдя зо сходу вони, та ворожбитів, немов филистимляни, і накладають із дітьми чужинців.

Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха <с обичаи> от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.

7 І наповнився край його сріблом та золотом, і немає кінця його скарбам. І наповнився край його кіньми, і немає кінця колесницям його.

И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им; Напълни им се земята и с коне, Та няма край на колесниците им;

8 І наповнився край його ідолами, він кланяється ділу рук своїх, тому, що зробили були його пальці,

И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова, което самите им пръсти направиха;

9 і поклонилась людина, і чоловік упокорився... А Ти їм не даруй!

И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.

10 І ди в скелю, і сховайся у порох від страху Господнього, і від пишноти Його величі!

Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на Неговото величие.

11 Г орді очі людини поникнуть, і буде обнижена людська високість, і буде високим Сам тільки Господь того дня!

Гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

12 Б о настане день Господа Саваота на все горде й високе, і на все висунене, і понижене буде воно,

Защото ще има ден, <когато> Господ на Силите <ще бъде >Против всеки горделив и надменен <човек, >И против всичко, което се надига, (и ще се унижи),

13 і на всі кедри ливанські, високі та висунені, і на всілякі башанські дуби,

Против всичките ливански кедри, високи и издигнати, И против всичките васански дъбове,

14 і на всі гори високі, і на всі згір'я піднесені,

Против всичките високи планини, И против всичките възвишени бърда,

15 і на всі башти високі, і на всі мури стрімкі,

Против всяка висока кула, И против всяка укрепена стена,

16 і на всі кораблі із Таршішу, і на все, на що дивимося пожадливо!

Против всичките тарсийски кораби, И против всичко що е приятно да се гледа.

17 І понизиться гордість людини, й обнижена буде високість людей, і буде високим Сам тільки Господь того дня,

Гордото носене на човека ще се наведе, И надменността ще се унижи; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

18 а божища зовсім минуться!

И идолите съвсем ще изчезнат,

19 І вони підуть до скельних печер та до пороху в ями від страху Господнього і від пишноти Його величі, коли прийде Він острах збудити на землі!

И човеците ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

20 П окине людина того дня божків своїх срібних і божків своїх золотих, що собі наробила була, щоб вклонятись кротам і кажанам,

В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите Сребърните идоли и златните идоли, Които си е направил за да им се кланя,

21 щ об піти у печери й розщілини скельні від страху Господнього і від слави величчя Його, коли прийде Він острах збудити на землі!

За да влезе в канаристите подземия И в пукнатините на скалите, Поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

22 В ідкинься ж собі від людини, що віддих у носі її, бо защо її поважати?

Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?