1 О тже, я свідкую тобі перед Богом і Христом Ісусом, що Він має судити живих і мертвих за Свого приходу та за Свого Царства.

Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред <вид> на явлението Му и царуването му:

2 П роповідуй Слово, допоминайся вчасно-невчасно, докоряй, забороняй, переконуй з терпеливістю та з наукою.

проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.

3 Н астане бо час, коли здорової науки не будуть триматись, але за своїми пожадливостями виберуть собі вчителів, щоб вони їхні вуха влещували.

Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,

4 В они слух свій від правди відвернуть та до байок нахиляться.

и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.

5 А ле ти будь пильний у всьому, терпи лихо, виконуй працю благовісника, сповняй свою службу.

Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.

6 Б о я вже за жертву стаю, і час відходу мого вже настав.

Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава.

7 Я змагався добрим змагом, свій біг закінчив, віру зберіг.

Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;

8 Н аостанку мені призначається вінок праведности, якого мені того дня дасть Господь, Суддя праведний; і не тільки мені, але й усім, хто прихід Його полюбив.

отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.

9 П одбай незабаром прибути до мене.

Постарай се да дойдеш скоро при мене;

10 Б о Димас мене кинув, цей вік полюбивши, і пішов до Солуня, Крискент до Галатії, Тит до Далматії.

защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун, Крискент в Галатия, а Тит в Далмация.

11 З о мною сам тільки Лука. Візьми Марка, і приведи з собою, бо мені він потрібний для служби.

Само Лука е при мене. Вземи Марка и доведи го със себе си, защото ми е полезен в службата.

12 А Тихика послав я в Ефес.

А Тихика пратих в Ефес.

13 Я к будеш іти, то плаща принеси, що його я в Троаді зоставив у Карпа, і книжки, особливо пергаменові.

Когато дойдеш, донеси япунджака, който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а особено пергаментите.

14 К отляр Олександер накоїв був лиха чимало мені... Нехай Господь йому віддасть за його вчинками!

Медникарят Александър ми стори много зло; Господ ще му върне по делата му;

15 С тережись його й ти, бо він міцно противився нашим словам!

от когото и ти се пази, защото той много се противи на нашите думи.

16 П ри першій моїй обороні жаден не був при мені, але всі покинули мене... Хай Господь їм того не полічить!

При първата ми защита никой не взе моята страна, но всичките ме оставиха; дано не им се счете <това за грях>.

17 А ле Господь став при мені та й мене підкріпив, щоб проповідь виконалась через мене, та щоб усі погани почули її. І я визволився з пащі лев'ячої...

Но Господ беше с мене и ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене, и да чуят всичките езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.

18 А від усякого вчинку лихого Господь мене визволить та збереже для Свого Небесного Царства. Йому слава на віки вічні, амінь!

Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси <и въведе> в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

19 П оздоров Прискиллу й Акилу та дім Онисифора.

Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.

20 Е раст позостався в Коринті, а Трохима лишив я слабого в Мілеті.

Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих болен в Милит.

21 П опильнуй прийти до зими. Вітає тебе Еввул, і Пуд, і Лин, і Клавдія, і вся браття.

Постарай се да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всичките братя.

22 Г осподь з твоїм духом! Благодать з вами! Амінь.

Господ да бъде с твоя дух. Благодат да бъде с вас..