1 Д ля дириґетна хору. Псалом Давидів. Господи, випробував Ти мене та й пізнав,

(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

2 Т и знаєш сидіння моє та вставання моє, думку мою розумієш здалека.

Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

3 Д орогу мою та лежання моє виміряєш, і Ти всі путі мої знаєш,

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

4 б о ще слова нема на моїм язиці, а вже, Господи, знаєш те все!

Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

5 О точив Ти мене ззаду й спереду, і руку Свою надо мною поклав.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

6 Д ивне знання над моє розуміння, високе воно, я його не подолаю!

<Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

7 К уди я від Духа Твого піду, і куди я втечу від Твого лиця?

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

8 Я кщо я на небо зійду, то Ти там, або постелюся в шеолі ось Ти!

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

9 П онесуся на крилах зірниці, спочину я на кінці моря,

<Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

10 т о рука Твоя й там попровадить мене, і мене буде тримати правиця Твоя!

И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

11 К оли б я сказав: Тільки темрява вкриє мене, і ніч світло для мене,

Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

12 т о мене не закриє від Тебе і темрява, і ніч буде світити, як день, і темнота як світло!

То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

13 Б о Ти вчинив нирки мої, Ти виткав мене в утробі матері моєї,

Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14 П рославляю Тебе, що я дивно утворений! Дивні діла Твої, і душа моя відає вельми про це!

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.

15 і кості мої не сховались від Тебе, бо я вчинений був в укритті, я витканий був у глибинах землі!

Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.

16 М ого зародка бачили очі Твої, і до книги Твоєї записані всі мої члени та дні, що в них були вчинені, коли жодного з них не було...

Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 Я кі дорогі мені стали думки Твої, Боже, як побільшилося їх число,

И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18 п ерелічую їх, численніші вони від піску! Як пробуджуюся, то я ще з Тобою.

<Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

19 Я кби, Боже, вразив Ти безбожника, а ви, кровожерці, відступітесь від мене!

Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20 В они називають підступно Тебе, Твої вороги на марноту пускаються!

Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.

21 О тож, ненавиджу Твоїх ненависників, Господи, і Твоїх заколотників бриджусь:

Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22 п овною ненавистю я ненавиджу їх, вони стали мені ворогами!...

Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

23 В ипробуй, Боже, мене, і пізнай моє серце, досліди Ти мене, і пізнай мої задуми,

Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24 і побач, чи не йду я дорогою злою, і на вічну дорогу мене попровадь!

И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.