1 ( Către mai marele cîntăreţilor. Un psalm al lui David.) Doamne, Tu mă cercetezi de aproape şi mă cunoşti,

(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

2 ş tii cînd stau jos şi cînd mă scol, şi de departe îmi pătrunzi gîndul.

Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

3 Ş tii cînd umblu şi cînd mă culc, şi cunoşti toate căile mele.

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

4 C ăci nu-mi ajunge cuvîntul pe limbă, şi Tu, Doamne, îl şi cunoşti în totul.

Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

5 T u mă înconjori pe dinapoi şi pe dinainte, şi-Ţi pui mîna peste mine.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

6 O ştiinţă atît de minunată este mai pe sus de puterile mele: este prea înaltă ca s'o pot prinde.

<Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

7 U nde mă voi duce departe de Duhul Tău, şi unde voi fugi departe de Faţa Ta?

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

8 D acă mă voi sui în cer, Tu eşti acolo; dacă mă voi culca în locuinţa morţilor, iată-Te şi acolo;

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

9 D acă voi lua aripile zorilor, şi mă voi duce să locuiesc la marginea mării,

<Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

10 ş i acolo mîna Ta mă va călăuzi, şi dreapta Ta mă va apuca.

И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

11 D acă voi zice:,, Cel puţin întunerecul mă va acoperi, -şi se va face noapte lumina dimprejurul meu!``

Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

12 I ată că nici chiar întunerecul nu este întunecos pentru Tine; ci noaptea străluceşte ca ziua, şi întunerecul ca lumina.

То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

13 T u mi-ai întocmit rărunchii, Tu m'ai ţesut în pîntecele mamei mele:

Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14 T e laud că sînt o făptură aşa de minunată. Minunate sînt lucrările Tale, şi ce bine vede sufletul meu lucrul acesta!

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.

15 T rupul meu nu era ascuns de Tine, cînd am fost făcut într'un loc tainic, ţesut în chip ciudat, ca în adîncimile pămîntului.

Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.

16 C înd nu eram decît un plod fără chip, ochii Tăi mă vedeau; şi în cartea Ta erau scrise toate zilele cari-mi erau rînduite, mai înainte de a fi fost vreuna din ele.

Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 C ît de nepătrunse mi se par gîndurile Tale, Dumnezeule, şi cît de mare este numărul lor!

И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18 D acă le număr, sînt mai multe decît boabele de nisip. Cînd mă trezesc, sînt tot cu Tine.

<Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

19 O , Dumnezeule, de ai ucide pe cel rău! Depărtaţi-vă dela mine, oameni setoşi de sînge!

Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20 E i vorbesc despre Tine în chip nelegiuit, Îţi iau Numele ca să mintă, ei, vrăjmaşii Tăi!

Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.

21 S ă nu urăsc eu, Doamne, pe cei ce Te urăsc, şi să nu-mi fie scîrbă de cei ce se ridică împotriva Ta?

Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22 D a, îi urăsc cu o ură desăvîrşită; îi privesc ca pe vrăjmaşi ai mei.

Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

23 C ercetează-mă, Dumnezeule, şi cunoaşte-mi inima! Încearcă-mă, şi cunoaşte-mi gîndurile!

Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24 V ezi dacă sînt pe o cale rea, şi du-mă pe calea veciniciei!

И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.