1 N u strigă înţelepciunea, şi nu-şi înalţă priceperea glasul?

Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

2 E a se aşează sus pe înălţimi, afară pe drum, la răspîntii,

Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

3 ş i strigă lîngă porţi, la intrarea cetăţii, la intrarea porţilor:

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 O amenilor, către voi strig, şi spre fiii oamenilor se îndreaptă glasul meu.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 Î nvăţaţi-vă minte, proştilor, şi înţelepţiţi-vă nebunilor!

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 A sculaţi, căci am lucruri mari de spus, şi buzele mi se deschid ca să înveţe pe alţii ce este drept.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

7 C ăci gura mea vesteşte adevărul, şi buzele mele urăsc minciuna!

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 T oate cuvintele gurii mele sînt drepte, n'au nimic neadevărat nici sucit în ele.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 T oate sînt lămurite pentru cel priceput, şi drepte pentru ceice au găsit ştiinţa.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 P rimiţi mai de grabă învăţăturile mele decît argintul, şi mai de grabă ştiinţa de cît aurul scump.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 C ăci înţelepciunea preţuieşte mai mult de cît mărgăritarele, şi nici un lucru de preţ nu se poate asemui cu ea.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 E u, Înţelepciunea, am ca locuinţă mintea, şi pot născoci cele mai chibzuite planuri.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 F rica de Domnul este urîrea răului; trufia şi mîndria, purtarea rea şi gura... mincinoasă, iată ce urăsc eu.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 D ela mine vine sfatul şi izbînda, eu sînt priceperea, a mea este puterea.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

15 P rin mine împărăţesc împăraţii şi dau voivozii porunci drepte.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 P rin mine cîrmuiesc dregătorii, şi mai marii, toţi judecătorii pămîntului.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 E u iubesc pe ceice mă iubesc, şi cei ce mă caută cu totdinadinsul mă găsesc.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 C u mine este bogăţia şi slava, avuţiile trainice şi dreptatea.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 R odul meu este mai bun decît aurul cel mai curat, şi venitul meu întrece argintul cel mai ales.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 E u umblu pe calea nevinovăţiei, pe mijlocul cărărilor neprihănirii,

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 c a să dau o adevărată moştenire celor ce mă iubesc, şi să le umplu visteriile.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 D omnul m'a făcut cea dintîi dintre lucrările Lui, înaintea celor mai vechi lucrări ale Lui.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 E u am fost aşezată din vecinicie, înainte de orice început, înainte de a fi pămîntul.

От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

24 A m fost născută cînd încă nu erau adîncuri, nici izvoare încărcate cu ape;

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 a m fost născută înainte de întărirea munţilor, înainte de a fi dealurile,

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

26 c înd nu era încă nici pămîntul, nici cîmpiile, nici cea dintîi fărîmă din pulberea lumii.

Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 C înd a întocmit Domnul cerurile, eu eram de faţă; cînd a tras o zare pe faţa adîncului,

Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 c înd a pironit norii sus, şi cînd au ţîşnit cu putere izvoarele adîncului,

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 c înd a pus un hotar mării, ca apele să nu treacă peste porunca Lui, cînd a pus temeliile pămîntului,

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 e u eram meşterul Lui, la lucru lîngă el, şi în toate zilele eram desfătarea Lui, jucînd neîncetat înaintea Lui,

Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 j ucînd pe rotocolul pămîntului Său, şi găsindu-mi plăcerea în fiii oamenilor.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.

32 Ş i acum, fiilor, ascultaţi-mă, căci ferice de ceice păzesc căile mele!

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 A scultaţi învăţătura, ca să vă faceţi înţelepţi, şi nu lepădaţi sfatul meu.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 F erice de omul care m'ascultă, care veghează zilnic la porţile mele, şi păzeşte pragul uşii mele.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 C ăci celce mă găseşte, găseşte viaţa, şi capătă bunăvoinţa Domnului.

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 D ar celce păcătuieşte împotriva mea îşi vatămă sufletul său; toţi ceice mă urăsc pe mine, iubesc moartea.

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.