1 D upă aceea, Iov a deschis gura şi a blestemat ziua în care s'a născut.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 A luat cuvîntul şi a zis:

Иов, проговаряйки, рече: -

3 B lestemată să fie ziua în care m'am născut,

Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

4 P refacă-se în întunerec ziua aceea, să nu se îngrijească Dumnezeu de ea din cer, şi să nu mai strălucească lumina peste ea!

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 S 'o cuprindă întunerecul şi umbra morţii, nori groşi să vină peste ea, şi neguri de peste zi s'o înspăimînte!

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 N oaptea aceea! S'o acopere întunerecul, să piară din an, să nu mai fie numărată între luni!

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 D a, stearpă să fie noaptea aceea, ducă-se veselia din ea!

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 B lestemată să fie de ceice blastămă zilele, de ceice ştiu să întărîte Leviatanul;

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 s ă se întunece stelele din amurgul ei, în zădar să aştepte lumina, şi să nu mai vadă genele zorilor zilei!

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 C ăci n'a închis pîntecele care m'a zămislit, nici n'a ascuns suferinţa dinaintea ochilor mei.

Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 D ece n'am murit în pîntecele mamei mele? Dece nu mi-am dat sufletul la ieşirea din pîntecele ei?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 D ece am găsit genunchi cari să mă primească? Şi ţîţe cari să-mi dea lapte?

Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13 A cum aş fi culcat, aş fi liniştit, aş dormi şi m'aş odihni

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 c u împăraţii şi cei mari de pe pămînt, cari şi-au zidit falnice morminte,

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 c u domnitorii cari aveau aur, şi şi-au umplut casele cu argint.

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 S au n'aş mai fi în viaţă, aş fi ca o stîrpitură îngropată, ca nişte copii cari n'au văzut lumina!

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 A colo nu te mai necăjesc cei răi, acolo se odihnesc cei sleiţi de puteri.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 A colo cei puşi în lanţuri sînt lăsaţi toţi în pace, nu mai aud glasul asupritorului;

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 c el mai mic şi cel mare sînt tot una acolo, şi robul scapă de stăpînul său.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 P entru ce dă Dumnezeu lumină celui ce sufere, şi viaţă celor amăriţi la suflet,

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 c ari aşteaptă moartea şi nu vine; măcar că o doresc mai mult decît o comoară,

Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 c ari n'ar mai putea de bucurie şi de veselie, dacă ar găsi mormîntul? -

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 P entruce, zic, dă El lumină omului care nu ştie încotro să meargă, pe care îl îngrădeşte Dumnezeu de toate părţile?

<Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 S uspinurile îmi sînt hrana de toate zilele, şi jalea mi se varsă ca apa.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 D e ce mă tem, aceea mi se întîmplă; de ce mi -e frică, de aceea am parte!

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 N 'am nici linişte, nici pace, nici odihnă, şi necazul dă peste mine.``

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.