1 A du-Ţi aminte, Doamne, de ce ni s'a întîmplat! Uită-Te şi vezi-ne ocara!

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 M oştenirea noastră a trecut la nişte străini, casele noastre la cei din alte ţări!

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 A m rămas orfani, fără tată; mamele noastre sînt ca nişte văduve.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 A pa noastră o bem pe bani, şi lemnele noastre trebuie să le plătim.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 P rigonitorii ne urmăresc cu îndîrjire, şi cînd obosim, nu ne dau odihnă.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 A m întins mîna spre Egipt, spre Asiria, ca să ne săturăm de pîne.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 P ărinţii noştri, cari au păcătuit, nu mai sînt, iar noi le purtăm păcatele.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 R obii ne stăpînesc, şi nimeni nu ne izbăveşte din mînile lor.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 N e căutăm pînea cu primejdia vieţii noastre, căci ne ameninţă sabia în pustie.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 N e arde pielea ca un cuptor, de frigurile foamei.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 A u necinstit pe femei în Sion, pe fecioare în cetăţile lui Iuda.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 M ai marii noştri au fost spînzuraţi de mînile lor; Bătrînilor nu le -a dat nici o cinste

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 T inerii au fost puşi să rîşnească, şi copiii cădeau supt poverile de lemn.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 B ătrînii nu se mai duc la poartă, şi tinerii au încetat să mai cînte.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 S 'a dus bucuria din inimile noastre, şi jalea a luat locul jocurilor noastre.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 A căzut cununa de pe capul nostru! Vai de noi, căci am păcătuit!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 D acă ne doare inima, dacă ni s'au întunecat ochii,

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 e ste din pricină că muntele Sionului este pustiit, din pricină că se plimbă şacalii prin el.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 D ar Tu, Doamne, împărăţeşti pe vecie; scaunul Tău de domnie dăinuieşte din neam în neam!

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 P entruce să ne uiţi pe vecie, şi să ne părăseşti pentru multă vreme?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 Î ntoarce-ne la Tine, Doamne, şi ne vom întoarce! Dă-ne iarăş zile ca cele de odinioară!

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 S ă ne fi lepădat Tu de tot oare, şi să Te fi mîniat Tu pe noi peste măsură de mult

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.