1 G edenke, HERR, wie es uns geht; schaue und siehe an unsre Schmach!

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 U nser Erbe ist den Fremden zuteil geworden und unsre Häuser den Ausländern.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 W ir sind Waisen und haben keinen Vater; unsre Mütter sind Witwen.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 U nser Wasser müssen wir um Geld trinken; unser Holz muß man bezahlt bringen lassen.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 M an treibt uns über Hals; und wenn wir schon müde sind, läßt man uns doch keine Ruhe.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6 W ir haben uns müssen Ägypten und Assur ergeben, auf daß wir Brot satt zu essen haben.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 U nsre Väter haben gesündigt und sind nicht mehr vorhanden, und wir müssen ihre Missetaten entgelten.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 K nechte herrschen über uns, und ist niemand, der uns von ihrer Hand errette.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 W ir müssen unser Brot mit Gefahr unsers Lebens holen vor dem Schwert in der Wüste.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 U nsre Haut ist verbrannt wie in einem Ofen vor dem greulichen Hunger.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 S ie haben die Weiber zu Zion geschwächt und die Jungfrauen in den Städten Juda's.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 D ie Fürsten sind von ihnen gehenkt, und die Person der Alten hat man nicht geehrt.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 D ie Jünglinge haben Mühlsteine müssen tragen und die Knaben über dem Holztragen straucheln.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 E s sitzen die Alten nicht mehr unter dem Tor, und die Jünglinge treiben kein Saitenspiel mehr.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 U nsers Herzens Freude hat ein Ende; unser Reigen ist in Wehklagen verkehrt.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 D ie Krone unsers Hauptes ist abgefallen. O weh, daß wir so gesündigt haben!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 D arum ist auch unser Herz betrübt, und unsre Augen sind finster geworden

Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 u m des Berges Zion willen, daß er so wüst liegt, daß die Füchse darüber laufen.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 A ber du, HERR, der du ewiglich bleibst und dein Thron für und für,

Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 w arum willst du unser so gar vergessen und uns lebenslang so gar verlassen?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 B ringe uns, HERR, wieder zu dir, daß wir wieder heimkommen; erneuere unsre Tage wie vor alters!

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 D enn du hast uns verworfen und bist allzusehr über uns erzürnt.

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.