1 L obe den HERRN, meine Seele! HERR, mein Gott, du bist sehr herrlich; du bist schön und prächtig geschmückt.

(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

2 L icht ist dein Kleid, das du anhast; du breitest aus den Himmel wie einen Teppich;

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 D u wölbest es oben mit Wasser; du fährst auf den Wolken wie auf einem Wagen und gehst auf den Fittichen des Windes;

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 d er du machst Winde zu deinen Engeln und zu deinen Dienern Feuerflammen;

Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

5 d er du das Erdreich gegründet hast auf seinem Boden, daß es bleibt immer und ewiglich.

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 M it der Tiefe deckst du es wie mit einem Kleide, und Wasser standen über den Bergen.

Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 A ber von deinem Schelten flohen sie, von deinem Donner fuhren sie dahin.

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

8 D ie Berge gingen hoch hervor, und die Täler setzten sich herunter zum Ort, den du ihnen gegründet hast.

Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 D u hast eine Grenze gesetzt, darüber kommen sie nicht und dürfen nicht wiederum das Erdreich bedecken.

Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 D u läßt Brunnen quellen in den Gründen, daß die Wasser zwischen den Bergen hinfließen,

<Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 d aß alle Tiere auf dem Felde trinken und das Wild seinen Durst lösche.

Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

12 A n denselben sitzen die Vögel des Himmels und singen unter den Zweigen.

При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13 D u feuchtest die Berge von obenher; du machst das Land voll Früchte, die du schaffest;

<Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

14 d u lässest Gras wachsen für das Vieh und Saat zu Nutz den Menschen, daß du Brot aus der Erde bringest,

Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 u nd daß der Wein erfreue des Menschen Herz, daß seine Gestalt schön werde vom Öl und das Brot des Menschen Herz stärke;

И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 d aß die Bäume des HERRN voll Saft stehen, die Zedern Libanons, die er gepflanzt hat.

Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 D aselbst nisten die Vögel, und die Reiher wohnen auf den Tannen.

Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 D ie hohen Berge sind der Gemsen Zuflucht, und die Steinklüfte der Kaninchen.

Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 D u hast den Mond gemacht, das Jahr darnach zu teilen; die Sonne weiß ihren Niedergang.

Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

20 D u machst Finsternis, daß es Nacht wird; da regen sich alle wilden Tiere,

Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 d ie jungen Löwen, die da brüllen nach dem Raub und ihre Speise suchen von Gott.

Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 W enn aber die Sonne aufgeht, heben sie sich davon und legen sich in ihre Höhlen.

Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 S o geht dann der Mensch aus an seine Arbeit und an sein Ackerwerk bis an den Abend.

Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 H ERR, wie sind deine Werke so groß und viel! Du hast sie alle weislich geordnet, und die Erde ist voll deiner Güter.

Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25 D as Meer, das so groß und weit ist, da wimmelt's ohne Zahl, große und kleine Tiere.

Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

26 D aselbst gehen die Schiffe; da sind Walfische, die du gemacht hast, daß sie darin spielen.

Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41: 1.}, което си създал да играе в него.

27 E s wartet alles auf dich, daß du ihnen Speise gebest zu seiner Zeit.

Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 W enn du ihnen gibst, so sammeln sie; wenn du deine Hand auftust, so werden sie mit Gut gesättigt.

Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

29 V erbirgst du dein Angesicht, so erschrecken sie; du nimmst weg ihren Odem, so vergehen sie und werden wieder zu Staub.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 D u lässest aus deinen Odem, so werden sie geschaffen, und du erneuest die Gestalt der Erde.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 D ie Ehre des HERRN ist ewig; der HERR hat Wohlgefallen an seinen Werken.

Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 E r schaut die Erde an, so bebt sie; er rührt die Berge an, so rauchen sie.

Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 I ch will dem HERRN singen mein Leben lang und meinen Gott loben, solange ich bin.

Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 M eine Rede müsse ihm wohl gefallen. Ich freue mich des HERRN.

Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 D er Sünder müsse ein Ende werden auf Erden, und die Gottlosen nicht mehr sein. Lobe den HERRN, meine Seele! Halleluja!

Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.