1 ( Ein Psalm Davids.) Lobe den HERRN, meine Seele, und was in mir ist, seinen heiligen Namen!

(По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.

2 L obe den HERRN, meine Seele, und vergiß nicht, was er dir Gutes getan hat:

Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

3 d er dir alle deine Sünden vergibt und heilet alle deine Gebrechen,

<Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

4 d er dein Leben vom Verderben erlöst, der dich krönt mit Gnade und Barmherzigkeit,

<Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

5 d er deinen Mund fröhlich macht, und du wieder jung wirst wie ein Adler.

<Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.

6 D er HERR schafft Gerechtigkeit und Gericht allen, die Unrecht leiden.

Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.

7 E r hat seine Wege Mose wissen lassen, die Kinder Israel sein Tun.

Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.

8 B armherzig und gnädig ist der HERR, geduldig und von großer Güte.

Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

9 E r wird nicht immer hadern noch ewiglich Zorn halten.

Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.

10 E r handelt nicht mit uns nach unsern Sünden und vergilt uns nicht nach unsrer Missetat.

Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

11 D enn so hoch der Himmel über der Erde ist, läßt er seine Gnade walten über die, so ihn fürchten.

Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

12 S o ferne der Morgen ist vom Abend, läßt er unsre Übertretungen von uns sein.

Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.

13 W ie sich ein Vater über Kinder erbarmt, so erbarmt sich der HERR über die, so ihn fürchten.

Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.

14 D enn er kennt, was für ein Gemächte wir sind; er gedenkt daran, daß wir Staub sind.

Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.

15 E in Mensch ist in seinem Leben wie Gras, er blüht wie eine Blume auf dem Feld;

Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.

16 w enn der Wind darüber geht, so ist sie nimmer da, und ihre Stätte kennt sie nicht mehr.

Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

17 D ie Gnade aber des HERRN währet von Ewigkeit zu Ewigkeit über die, so ihn fürchten, und seine Gerechtigkeit auf Kindeskind

Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците

18 b ei denen, die seinen Bund halten und gedenken an seine Gebote, daß sie darnach tun.

На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

19 D er HERR hat seinen Stuhl im Himmel bereitet, und sein Reich herrscht über alles.

Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.

20 L obet den HERRN, ihr seine Engel, ihr starken Helden, die ihr seine Befehle ausrichtet, daß man höre auf die Stimme seines Wortes!

Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му

21 L obet den HERRN, alle seine Heerscharen, seine Diener, die ihr seinen Willen tut!

Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.

22 L obet den HERRN, alle seine Werke, an allen Orten seiner Herrschaft! Lobe den HERRN, meine Seele!

Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.