1 E in guter Ruf ist besser denn gute Salbe, und der Tag des Todes denn der Tag der Geburt.

<Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

2 E s ist besser in das Klagehaus gehen, denn in ein Trinkhaus; in jenem ist das Ende aller Menschen, und der Lebendige nimmt's zu Herzen.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 E s ist Trauern besser als Lachen; denn durch Trauern wird das Herz gebessert.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 D as Herz der Weisen ist im Klagehause, und das Herz der Narren im Hause der Freude.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 E s ist besser hören das Schelten der Weisen, denn hören den Gesang der Narren.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

6 D enn das Lachen der Narren ist wie das Krachen der Dornen unter den Töpfen; und das ist auch eitel.

Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 E in Widerspenstiger macht einen Weisen unwillig und verderbt ein mildtätiges Herz.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 D as Ende eines Dinges ist besser denn sein Anfang. Ein geduldiger Geist ist besser denn ein hoher Geist.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9 S ei nicht schnellen Gemütes zu zürnen; denn Zorn ruht im Herzen eines Narren.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10 S prich nicht: Was ist's, daß die vorigen Tage besser waren als diese? denn du fragst solches nicht weislich.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W eisheit ist gut mit einem Erbgut und hilft, daß sich einer der Sonne freuen kann.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 D enn die Weisheit beschirmt, so beschirmt Geld auch; aber die Weisheit gibt das Leben dem, der sie hat.

Защото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 S iehe an die Werke Gottes; denn wer kann das schlicht machen, was er krümmt?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 A m guten Tage sei guter Dinge, und den bösen Tag nimm auch für gut; denn diesen schafft Gott neben jenem, daß der Mensch nicht wissen soll, was künftig ist.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 A llerlei habe ich gesehen in den Tagen meiner Eitelkeit. Da ist ein Gerechter, und geht unter mit seiner Gerechtigkeit; und ein Gottloser, der lange lebt in seiner Bosheit.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16 S ei nicht allzu gerecht und nicht allzu weise, daß du dich nicht verderbest.

Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 S ei nicht allzu gottlos und narre nicht, daß du nicht sterbest zur Unzeit.

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 E s ist gut, daß du dies fassest und jenes auch nicht aus deiner Hand lässest; denn wer Gott fürchtet, der entgeht dem allem.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

19 D ie Weisheit stärkt den Weisen mehr denn zehn Gewaltige, die in der Stadt sind.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 D enn es ist kein Mensch so gerecht auf Erden, daß er Gutes tue und nicht sündige.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 G ib auch nicht acht auf alles, was man sagt, daß du nicht hören müssest deinen Knecht dir fluchen.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 D enn dein Herz weiß, daß du andern oftmals geflucht hast.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

23 S olches alles habe ich versucht mit Weisheit. Ich gedachte, ich will weise sein; sie blieb aber ferne von mir.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

24 A lles, was da ist, das ist ferne und sehr tief; wer will's finden?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

25 I ch kehrte mein Herz, zu erfahren und erforschen und zu suchen Weisheit und Kunst, zu erfahren der Gottlosen Torheit und Irrtum der Tollen,

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26 u nd fand, daß bitterer sei denn der Tod ein solches Weib, dessen Herz Netz und Strick ist und deren Hände Bande sind. Wer Gott gefällt, der wird ihr entrinnen; aber der Sünder wird durch sie gefangen.

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

27 S chau, das habe ich gefunden, spricht der Prediger, eins nach dem andern, daß ich Erkenntnis fände.

Виж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

28 U nd meine Seele sucht noch und hat's nicht gefunden: unter tausend habe ich einen Mann gefunden; aber ein Weib habe ich unter den allen nicht gefunden.

(И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

29 A llein schaue das: ich habe gefunden, daß Gott den Menschen hat aufrichtig gemacht; aber sie suchen viele Künste.

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.