1 U n buon nome è preferibile a un olio profumato, e il giorno della morte meglio del giorno della nascita.

<Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

2 E ' meglio andare in una casa dove c'è lutto, che andare in una casa dove si fa festa, perché quella è la fine di ogni uomo, e chi vive vi porrà mente.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 L a tristezza è preferibile al riso, perché davanti a un volto triste, il cuore diventa migliore.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 I l cuore del saggio è in una casa di lutto, ma il cuore degli stolti è in una casa di allegria.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 E ' meglio per qualcuno ascoltare la riprensione del saggio che ascoltare il canto degli stolti

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

6 p erché com'è il crepitìo dei pruni sotto una pentola, cosí è il riso dello stolto. Anche questo è vanità.

Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 C erto l'oppressione rende insensato il saggio, e il regalo fa perdere il senno.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 M eglio la fine di una cosa che il suo inizio, e meglio il paziente di spirito che il superbo di spirito.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9 N on affrettarti nel tuo spirito ad adirarti, perché l'ira alberga nel seno degli stolti.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10 N on dire: «Come mai i giorni passati erano migliori di questi?», perché non è saggio fare una tale domanda.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 L a sapienza è buona assieme a un patrimonio ed è vantaggiosa per quelli che vedono il sole.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 P oiché la sapienza è un riparo come lo è il denaro; ma l'eccellenza della conoscenza sta in questo: la sapienza fa vivere quelli che la possiedono.

Защото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 C onsidera l'opera di DIO: chi può raddrizzare ciò che egli ha fatto storto?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 N el giorno della prosperità sii allegro, ma nel giorno dell'avversità rifletti. DIO ha fatto tanto l'uno che l'altro, perché l'uomo non scopra nulla di ciò che accadrà dopo di lui.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 H o visto di tutto nei giorni della mia vanità. C'è il giusto che perisce nella sua giustizia e c'è l'empio che vive a lungo nella sua malvagità.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16 N on essere troppo giusto né eccessivamente saggio. Perché vorresti distruggerti?

Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 N on essere troppo malvagio e non essere stolto. Perché vuoi morire prima del tuo tempo?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 E ' bene che tu stia aggrappato a questo e che non ritragga la mano da quello, perché chi teme DIO eviterà tutte queste cose.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

19 L a sapienza rende il saggio piú forte di dieci potenti in una città.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 N on c'è infatti alcun uomo giusto sulla terra, che faccia il bene e non pecchi.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 I noltre non fare attenzione a tutte le parole che si dicono, per non sentirti maledire dal tuo servo

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 p erché anche il tuo cuore sa che tu stesso hai molte volte maledetto altri.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

23 I o ho esaminato tutto questo con sapienza. Ho detto: «Diventerò saggio»; ma la sapienza è ben lontana da me.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

24 U na cosa che è tanto lontana e tanto profonda, chi la può trovare?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

25 A llora ho applicato il mio cuore per conoscere, per investigare e per ricercare la sapienza e la ragione delle cose e per conoscere la malvagità della follia e la stoltezza della pazzia;

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26 e ho trovato una cosa piú amara della morte: la donna il cui cuore è lacci e reti, e le cui mani sono catene. Chi è gradito a DIO le sfugge, ma il peccatore sarà preso da lei.

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

27 E cco ciò che ho trovato», dice il Predicatore, «esaminando le cose una ad una, per trovare la ragione.

Виж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

28 C iò che io cerco ancora, ma non ho trovato: un uomo fra mille lo trovato ma una donna fra tutte queste non l'ho trovata.

(И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

29 E cco, solo questo ho trovato: DIO ha fatto l'uomo retto, ma gli uomini hanno ricercato molti artifici.

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.