1 A good name is better than a good ointment, And the day of one’s death is better than the day of one’s birth.

<Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

2 I t is better to go to a house of mourning Than to go to a house of feasting, Because that is the end of every man, And the living takes it to heart.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 S orrow is better than laughter, For when a face is sad a heart may be happy.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he mind of the wise is in the house of mourning, While the mind of fools is in the house of pleasure.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 I t is better to listen to the rebuke of a wise man Than for one to listen to the song of fools.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

6 F or as the crackling of thorn bushes under a pot, So is the laughter of the fool; And this too is futility.

Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 F or oppression makes a wise man mad, And a bribe corrupts the heart.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 T he end of a matter is better than its beginning; Patience of spirit is better than haughtiness of spirit.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9 D o not be eager in your heart to be angry, For anger resides in the bosom of fools.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10 D o not say, “Why is it that the former days were better than these?” For it is not from wisdom that you ask about this.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W isdom along with an inheritance is good And an advantage to those who see the sun.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 F or wisdom is protection just as money is protection, But the advantage of knowledge is that wisdom preserves the lives of its possessors.

Защото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 C onsider the work of God, For who is able to straighten what He has bent?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n the day of prosperity be happy, But in the day of adversity consider— God has made the one as well as the other So that man will not discover anything that will be after him.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 I have seen everything during my lifetime of futility; there is a righteous man who perishes in his righteousness and there is a wicked man who prolongs his life in his wickedness.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16 D o not be excessively righteous and do not be overly wise. Why should you ruin yourself?

Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 D o not be excessively wicked and do not be a fool. Why should you die before your time?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 I t is good that you grasp one thing and also not let go of the other; for the one who fears God comes forth with both of them.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

19 W isdom strengthens a wise man more than ten rulers who are in a city.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 I ndeed, there is not a righteous man on earth who continually does good and who never sins.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 A lso, do not take seriously all words which are spoken, so that you will not hear your servant cursing you.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 F or you also have realized that you likewise have many times cursed others.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

23 I tested all this with wisdom, and I said, “I will be wise,” but it was far from me.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

24 W hat has been is remote and exceedingly mysterious. Who can discover it?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

25 I directed my mind to know, to investigate and to seek wisdom and an explanation, and to know the evil of folly and the foolishness of madness.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26 A nd I discovered more bitter than death the woman whose heart is snares and nets, whose hands are chains. One who is pleasing to God will escape from her, but the sinner will be captured by her.

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

27 “ Behold, I have discovered this,” says the Preacher, “ adding one thing to another to find an explanation,

Виж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

28 w hich I am still seeking but have not found. I have found one man among a thousand, but I have not found a woman among all these.

(И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

29 B ehold, I have found only this, that God made men upright, but they have sought out many devices.”

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.