1 N ow on the first day of the week Mary Magdalene came early to the tomb, while it was still dark, and saw the stone already taken away from the tomb.

В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.

2 S o she ran and came to Simon Peter and to the other disciple whom Jesus loved, and said to them, “ They have taken away the Lord out of the tomb, and we do not know where they have laid Him.”

Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.

3 S o Peter and the other disciple went forth, and they were going to the tomb.

И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

4 T he two were running together; and the other disciple ran ahead faster than Peter and came to the tomb first;

и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.

5 a nd stooping and looking in, he saw the linen wrappings lying there; but he did not go in.

И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

6 A nd so Simon Peter also came, following him, and entered the tomb; and he saw the linen wrappings lying there,

След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

7 a nd the face-cloth which had been on His head, not lying with the linen wrappings, but rolled up in a place by itself.

и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

8 S o the other disciple who had first come to the tomb then also entered, and he saw and believed.

Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

9 F or as yet they did not understand the Scripture, that He must rise again from the dead.

Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

10 S o the disciples went away again to their own homes.

И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

11 B ut Mary was standing outside the tomb weeping; and so, as she wept, she stooped and looked into the tomb;

А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,

12 a nd she saw two angels in white sitting, one at the head and one at the feet, where the body of Jesus had been lying.

и вижда два ангела в <бели> дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

13 A nd they said to her, “ Woman, why are you weeping?” She said to them, “Because they have taken away my Lord, and I do not know where they have laid Him.”

И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

14 W hen she had said this, she turned around and saw Jesus standing there, and did not know that it was Jesus.

Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

15 J esus said to her, “ Woman, why are you weeping? Whom are you seeking?” Supposing Him to be the gardener, she said to Him, “Sir, if you have carried Him away, tell me where you have laid Him, and I will take Him away.”

Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.

16 J esus said to her, “Mary!” She turned and said to Him in Hebrew, “ Rabboni!” (which means, Teacher).

Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!

17 J esus said to her, “Stop clinging to Me, for I have not yet ascended to the Father; but go to My brethren and say to them, ‘I ascend to My Father and your Father, and My God and your God.’”

Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

18 M ary Magdalene came, announcing to the disciples, “I have seen the Lord,” and that He had said these things to her. Jesus among His Disciples

Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.

19 S o when it was evening on that day, the first day of the week, and when the doors were shut where the disciples were, for fear of the Jews, Jesus came and stood in their midst and said to them, “ Peace be with you.”

А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на <стаята>, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

20 A nd when He had said this, He showed them both His hands and His side. The disciples then rejoiced when they saw the Lord.

И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

21 S o Jesus said to them again, “ Peace be with you; as the Father has sent Me, I also send you.”

И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22 A nd when He had said this, He breathed on them and said to them, “Receive the Holy Spirit.

И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

23 I f you forgive the sins of any, their sins have been forgiven them; if you retain the sins of any, they have been retained.”

На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

24 B ut Thomas, one of the twelve, called Didymus, was not with them when Jesus came.

А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

25 S o the other disciples were saying to him, “We have seen the Lord!” But he said to them, “Unless I see in His hands the imprint of the nails, and put my finger into the place of the nails, and put my hand into His side, I will not believe.”

Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

26 A fter eight days His disciples were again inside, and Thomas with them. Jesus came, the doors having been shut, and stood in their midst and said, “ Peace be with you.”

И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

27 T hen He said to Thomas, “ Reach here with your finger, and see My hands; and reach here your hand and put it into My side; and do not be unbelieving, but believing.”

Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

28 T homas answered and said to Him, “My Lord and my God!”

Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

29 J esus said to him, “Because you have seen Me, have you believed? Blessed are they who did not see, and yet believed.” Why This Gospel Was Written

Исус му казва: Понеже Ме видя,, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

30 T herefore many other signs Jesus also performed in the presence of the disciples, which are not written in this book;

А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

31 b ut these have been written so that you may believe that Jesus is the Christ, the Son of God; and that believing you may have life in His name.

А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.