1 W ho is like the wise man and who knows the interpretation of a matter? A man’s wisdom illumines him and causes his stern face to beam.

Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

2 I say, “Keep the command of the king because of the oath before God.

Аз <те съветвам> да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

3 D o not be in a hurry to leave him. Do not join in an evil matter, for he will do whatever he pleases.”

Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,

4 S ince the word of the king is authoritative, who will say to him, “What are you doing?”

Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

5 H e who keeps a royal command experiences no trouble, for a wise heart knows the proper time and procedure.

Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, <че има> и време и съдба <за непокорството>.

6 F or there is a proper time and procedure for every delight, though a man’s trouble is heavy upon him.

Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

7 I f no one knows what will happen, who can tell him when it will happen?

Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

8 N o man has authority to restrain the wind with the wind, or authority over the day of death; and there is no discharge in the time of war, and evil will not deliver those who practice it.

Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

9 A ll this I have seen and applied my mind to every deed that has been done under the sun wherein a man has exercised authority over another man to his hurt.

Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, <Че има> време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

10 S o then, I have seen the wicked buried, those who used to go in and out from the holy place, and they are soon forgotten in the city where they did thus. This too is futility.

При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

11 B ecause the sentence against an evil deed is not executed quickly, therefore the hearts of the sons of men among them are given fully to do evil.

Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

12 A lthough a sinner does evil a hundred times and may lengthen his life, still I know that it will be well for those who fear God, who fear Him openly.

Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13 B ut it will not be well for the evil man and he will not lengthen his days like a shadow, because he does not fear God.

А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, <които ще бъдат> като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

14 T here is futility which is done on the earth, that is, there are righteous men to whom it happens according to the deeds of the wicked. On the other hand, there are evil men to whom it happens according to the deeds of the righteous. I say that this too is futility.

Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

15 S o I commended pleasure, for there is nothing good for a man under the sun except to eat and to drink and to be merry, and this will stand by him in his toils throughout the days of his life which God has given him under the sun.

Затова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През <всичките дни> на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16 W hen I gave my heart to know wisdom and to see the task which has been done on the earth (even though one should never sleep day or night),

Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

17 a nd I saw every work of God, I concluded that man cannot discover the work which has been done under the sun. Even though man should seek laboriously, he will not discover; and though the wise man should say, “I know,” he cannot discover.

Тогава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;