1 O God of my praise, Do not be silent!

(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2 F or they have opened the wicked and deceitful mouth against me; They have spoken against me with a lying tongue.

Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3 T hey have also surrounded me with words of hatred, And fought against me without cause.

Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4 I n return for my love they act as my accusers; But I am in prayer.

За <отплата на> любовта ми те ми станаха противници; Но аз <все съм> на молитва.

5 T hus they have repaid me evil for good And hatred for my love.

И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6 A ppoint a wicked man over him, And let an accuser stand at his right hand.

<Господи>, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

7 W hen he is judged, let him come forth guilty, And let his prayer become sin.

Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8 L et his days be few; Let another take his office.

Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9 L et his children be fatherless And his wife a widow.

Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10 L et his children wander about and beg; And let them seek sustenance far from their ruined homes.

Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят <хляб>.

11 L et the creditor seize all that he has, And let strangers plunder the product of his labor.

Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

12 L et there be none to extend lovingkindness to him, Nor any to be gracious to his fatherless children.

Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13 L et his posterity be cut off; In a following generation let their name be blotted out.

Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14 L et the iniquity of his fathers be remembered before the Lord, And do not let the sin of his mother be blotted out.

Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15 L et them be before the Lord continually, That He may cut off their memory from the earth;

Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16 B ecause he did not remember to show lovingkindness, But persecuted the afflicted and needy man, And the despondent in heart, to put them to death.

Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да <ги> умъртви.

17 H e also loved cursing, so it came to him; And he did not delight in blessing, so it was far from him.

Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.

18 B ut he clothed himself with cursing as with his garment, And it entered into his body like water And like oil into his bones.

Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19 L et it be to him as a garment with which he covers himself, And for a belt with which he constantly girds himself.

Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20 L et this be the reward of my accusers from the Lord, And of those who speak evil against my soul.

Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21 B ut You, O God, the Lord, deal kindly with me for Your name’s sake; Because Your lovingkindness is good, deliver me;

А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22 F or I am afflicted and needy, And my heart is wounded within me.

Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23 I am passing like a shadow when it lengthens; I am shaken off like the locust.

Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец.

24 M y knees are weak from fasting, And my flesh has grown lean, without fatness.

Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25 I also have become a reproach to them; When they see me, they wag their head.

И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26 H elp me, O Lord my God; Save me according to Your lovingkindness.

Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27 A nd let them know that this is Your hand; You, Lord, have done it.

За да познаят, че това е Твоята ръка, <Че> Ти си сторил това, Господи.

28 L et them curse, but You bless; When they arise, they shall be ashamed, But Your servant shall be glad.

Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29 L et my accusers be clothed with dishonor, And let them cover themselves with their own shame as with a robe.

Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30 W ith my mouth I will give thanks abundantly to the Lord; And in the midst of many I will praise Him.

И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31 F or He stands at the right hand of the needy, To save him from those who judge his soul.

Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.