1 H e began to teach again by the sea. And such a very large crowd gathered to Him that He got into a boat in the sea and sat down; and the whole crowd was by the sea on the land.

И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 A nd He was teaching them many things in parables, and was saying to them in His teaching,

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

3 “ Listen to this! Behold, the sower went out to sow;

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 a s he was sowing, some seed fell beside the road, and the birds came and ate it up.

И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

5 O ther seed fell on the rocky ground where it did not have much soil; and immediately it sprang up because it had no depth of soil.

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 A nd after the sun had risen, it was scorched; and because it had no root, it withered away.

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 O ther seed fell among the thorns, and the thorns came up and choked it, and it yielded no crop.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8 O ther seeds fell into the good soil, and as they grew up and increased, they yielded a crop and produced thirty, sixty, and a hundredfold.”

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 A nd He was saying, “ He who has ears to hear, let him hear.”

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 A s soon as He was alone, His followers, along with the twelve, began asking Him about the parables.

И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 A nd He was saying to them, “To you has been given the mystery of the kingdom of God, but those who are outside get everything in parables,

И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

12 s o that while seeing, they may see and not perceive, and while hearing, they may hear and not understand, otherwise they might return and be forgiven.” Explanation

тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

13 A nd He said to them, “Do you not understand this parable? How will you understand all the parables?

И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

14 T he sower sows the word.

Сеячът сее словото.

15 T hese are the ones who are beside the road where the word is sown; and when they hear, immediately Satan comes and takes away the word which has been sown in them.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

16 I n a similar way these are the ones on whom seed was sown on the rocky places, who, when they hear the word, immediately receive it with joy;

Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

17 a nd they have no firm root in themselves, but are only temporary; then, when affliction or persecution arises because of the word, immediately they fall away.

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 A nd others are the ones on whom seed was sown among the thorns; these are the ones who have heard the word,

Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 b ut the worries of the world, and the deceitfulness of riches, and the desires for other things enter in and choke the word, and it becomes unfruitful.

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

20 A nd those are the ones on whom seed was sown on the good soil; and they hear the word and accept it and bear fruit, thirty, sixty, and a hundredfold.”

А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21 A nd He was saying to them, “ A lamp is not brought to be put under a basket, is it, or under a bed? Is it not brought to be put on the lampstand?

И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

22 F or nothing is hidden, except to be revealed; nor has anything been secret, but that it would come to light.

Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

23 I f anyone has ears to hear, let him hear.”

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 A nd He was saying to them, “Take care what you listen to. By your standard of measure it will be measured to you; and more will be given you besides.

Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

25 F or whoever has, to him more shall be given; and whoever does not have, even what he has shall be taken away from him.” Parable of the Seed

Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

26 A nd He was saying, “The kingdom of God is like a man who casts seed upon the soil;

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

27 a nd he goes to bed at night and gets up by day, and the seed sprouts and grows—how, he himself does not know.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

28 T he soil produces crops by itself; first the blade, then the head, then the mature grain in the head.

Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

29 B ut when the crop permits, he immediately puts in the sickle, because the harvest has come.” Parable of the Mustard Seed

А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 A nd He said, “How shall we picture the kingdom of God, or by what parable shall we present it?

При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

31 I t is like a mustard seed, which, when sown upon the soil, though it is smaller than all the seeds that are upon the soil,

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

32 y et when it is sown, it grows up and becomes larger than all the garden plants and forms large branches; so that the birds of the air can nest under its shade.”

но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 W ith many such parables He was speaking the word to them, so far as they were able to hear it;

С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

34 a nd He did not speak to them without a parable; but He was explaining everything privately to His own disciples. Jesus Stills the Sea

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35 O n that day, when evening came, He said to them, “Let us go over to the other side.”

И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

36 L eaving the crowd, they took Him along with them in the boat, just as He was; and other boats were with Him.

И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 A nd there arose a fierce gale of wind, and the waves were breaking over the boat so much that the boat was already filling up.

И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38 J esus Himself was in the stern, asleep on the cushion; and they woke Him and said to Him, “Teacher, do You not care that we are perishing?”

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

39 A nd He got up and rebuked the wind and said to the sea, “Hush, be still.” And the wind died down and it became perfectly calm.

И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 A nd He said to them, “Why are you afraid? Do you still have no faith?”

И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 T hey became very much afraid and said to one another, “Who then is this, that even the wind and the sea obey Him?”

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?