1 N ow Jehoshaphat had great riches and honor; and he allied himself by marriage with Ahab.

А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.

2 S ome years later he went down to visit Ahab at Samaria. And Ahab slaughtered many sheep and oxen for him and the people who were with him, and induced him to go up against Ramoth-gilead.

И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още му предложи да отиде <с него> в Рамот-галаад.

3 A hab king of Israel said to Jehoshaphat king of Judah, “Will you go with me against Ramoth-gilead?” And he said to him, “I am as you are, and my people as your people, and we will be with you in the battle.”

Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и моите люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.

4 M oreover, Jehoshaphat said to the king of Israel, “Please inquire first for the word of the Lord.”

Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.

5 T hen the king of Israel assembled the prophets, four hundred men, and said to them, “Shall we go against Ramoth-gilead to battle, or shall I refrain?” And they said, “Go up, for God will give it into the hand of the king.”

Тогава Израилевият цар събра пророците <си>, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

6 B ut Jehoshaphat said, “Is there not yet a prophet of the Lord here that we may inquire of him?”

Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

7 T he king of Israel said to Jehoshaphat, “There is yet one man by whom we may inquire of the Lord, but I hate him, for he never prophesies good concerning me but always evil. He is Micaiah, son of Imla.” But Jehoshaphat said, “Let not the king say so.” Ahab’s False Prophets Assure Victory

И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

8 T hen the king of Israel called an officer and said, “ Bring quickly Micaiah, Imla’s son.”

Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

9 N ow the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah were sitting each on his throne, arrayed in their robes, and they were sitting at the threshing floor at the entrance of the gate of Samaria; and all the prophets were prophesying before them.

А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

10 Z edekiah the son of Chenaanah made horns of iron for himself and said, “Thus says the Lord, ‘With these you shall gore the Arameans until they are consumed.’”

А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

11 A ll the prophets were prophesying thus, saying, “Go up to Ramoth-gilead and succeed, for the Lord will give it into the hand of the king.” Micaiah Brings Word from God

Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

12 T hen the messenger who went to summon Micaiah spoke to him saying, “Behold, the words of the prophets are uniformly favorable to the king. So please let your word be like one of them and speak favorably.”

А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като <думата> на един от тях, и ти говори доброто.

13 B ut Micaiah said, “As the Lord lives, what my God says, that I will speak.”

А Михей рече: <Заклевам се в> живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

14 W hen he came to the king, the king said to him, “Micaiah, shall we go to Ramoth-gilead to battle, or shall I refrain?” He said, “Go up and succeed, for they will be given into your hand.”

И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото <неприятелите> ще бъдат предадени в ръката ви.

15 T hen the king said to him, “How many times must I adjure you to speak to me nothing but the truth in the name of the Lord ?”

А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

16 S o he said, “I saw all Israel Scattered on the mountains, Like sheep which have no shepherd; And the Lord said, ‘These have no master. Let each of them return to his house in peace.’”

А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

17 T hen the king of Israel said to Jehoshaphat, “Did I not tell you that he would not prophesy good concerning me, but evil?”

Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

18 M icaiah said, “Therefore, hear the word of the Lord. I saw the Lord sitting on His throne, and all the host of heaven standing on His right and on His left.

А <Михей> рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

19 T he Lord said, ‘Who will entice Ahab king of Israel to go up and fall at Ramoth-gilead?’ And one said this while another said that.

И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

20 T hen a spirit came forward and stood before the Lord and said, ‘I will entice him.’ And the Lord said to him, ‘How?’

Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

21 H e said, ‘I will go and be a deceiving spirit in the mouth of all his prophets.’ Then He said, ‘You are to entice him and prevail also. Go and do so.’

А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И <Господ> рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

22 N ow therefore, behold, the Lord has put a deceiving spirit in the mouth of these your prophets, for the Lord has proclaimed disaster against you.”

Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

23 T hen Zedekiah the son of Chenaanah came near and struck Micaiah on the cheek and said, “ How did the Spirit of the Lord pass from me to speak to you?”

Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?

24 M icaiah said, “Behold, you will see on that day when you enter an inner room to hide yourself.”

А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

25 T hen the king of Israel said, “ Take Micaiah and return him to Amon the governor of the city and to Joash the king’s son;

Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,

26 a nd say, ‘Thus says the king, “ Put this man in prison and feed him sparingly with bread and water until I return safely.”’”

и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде се завърна с мир.

27 M icaiah said, “If you indeed return safely, the Lord has not spoken by me.” And he said, “ Listen, all you people.” Ahab’s Defeat and Death

И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

28 S o the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah went up against Ramoth-gilead.

И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.

29 T he king of Israel said to Jehoshaphat, “I will disguise myself and go into battle, but you put on your robes.” So the king of Israel disguised himself, and they went into battle.

И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.

30 N ow the king of Aram had commanded the captains of his chariots, saying, “Do not fight with small or great, but with the king of Israel alone.”

А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

31 S o when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, they said, “It is the king of Israel,” and they turned aside to fight against him. But Jehoshaphat cried out, and the Lord helped him, and God diverted them from him.

А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия <да се отвърнат> от него.

32 W hen the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, they turned back from pursuing him.

Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

33 A certain man drew his bow at random and struck the king of Israel in a joint of the armor. So he said to the driver of the chariot, “Turn around and take me out of the fight, for I am severely wounded.”

А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме изведи из войската, защото съм тежко ранен.

34 T he battle raged that day, and the king of Israel propped himself up in his chariot in front of the Arameans until the evening; and at sunset he died.

И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.