1 N ow it came about when all the kings who were beyond the Jordan, in the hill country and in the lowland and on all the coast of the Great Sea toward Lebanon, the Hittite and the Amorite, the Canaanite, the Perizzite, the Hivite and the Jebusite, heard of it,

А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан <сиреч>, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

2 t hat they gathered themselves together with one accord to fight with Joshua and with Israel.

събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

3 W hen the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done to Jericho and to Ai,

А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,

4 t hey also acted craftily and set out as envoys, and took worn-out sacks on their donkeys, and wineskins worn-out and torn and mended,

постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища< та ги туриха> на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

5 a nd worn-out and patched sandals on their feet, and worn-out clothes on themselves; and all the bread of their provision was dry and had become crumbled.

и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

6 T hey went to Joshua to the camp at Gilgal and said to him and to the men of Israel, “We have come from a far country; now therefore, make a covenant with us.”

Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

7 T he men of Israel said to the Hivites, “Perhaps you are living within our land; how then shall we make a covenant with you?”

Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

8 B ut they said to Joshua, “ We are your servants.” Then Joshua said to them, “Who are you and where do you come from?”

А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

9 T hey said to him, “Your servants have come from a very far country because of the fame of the Lord your God; for we have heard the report of Him and all that He did in Egypt,

А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

10 a nd all that He did to the two kings of the Amorites who were beyond the Jordan, to Sihon king of Heshbon and to Og king of Bashan who was at Ashtaroth.

и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 S o our elders and all the inhabitants of our country spoke to us, saying, ‘Take provisions in your hand for the journey, and go to meet them and say to them, “ We are your servants; now then, make a covenant with us.”’

За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

12 T his our bread was warm when we took it for our provisions out of our houses on the day that we left to come to you; but now behold, it is dry and has become crumbled.

Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

13 T hese wineskins which we filled were new, and behold, they are torn; and these our clothes and our sandals are worn out because of the very long journey.”

Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

14 S o the men of Israel took some of their provisions, and did not ask for the counsel of the Lord.

Тогава <израилтяните> приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

15 J oshua made peace with them and made a covenant with them, to let them live; and the leaders of the congregation swore an oath to them.

Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

16 I t came about at the end of three days after they had made a covenant with them, that they heard that they were neighbors and that they were living within their land.

А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

17 T hen the sons of Israel set out and came to their cities on the third day. Now their cities were Gibeon and Chephirah and Beeroth and Kiriath-jearim.

и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 T he sons of Israel did not strike them because the leaders of the congregation had sworn to them by the Lord the God of Israel. And the whole congregation grumbled against the leaders.

Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 B ut all the leaders said to the whole congregation, “We have sworn to them by the Lord, the God of Israel, and now we cannot touch them.

Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

20 T his we will do to them, even let them live, so that wrath will not be upon us for the oath which we swore to them.”

Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде <Божият> гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

21 T he leaders said to them, “Let them live.” So they became hewers of wood and drawers of water for the whole congregation, just as the leaders had spoken to them.

Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

22 T hen Joshua called for them and spoke to them, saying, “Why have you deceived us, saying, ‘We are very far from you,’ when you are living within our land?

Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

23 N ow therefore, you are cursed, and you shall never cease being slaves, both hewers of wood and drawers of water for the house of my God.”

Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, <които да бъдат> и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

24 S o they answered Joshua and said, “ Because it was certainly told your servants that the Lord your God had commanded His servant Moses to give you all the land, and to destroy all the inhabitants of the land before you; therefore we feared greatly for our lives because of you, and have done this thing.

А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

25 N ow behold, we are in your hands; do as it seems good and right in your sight to do to us.”

Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

26 T hus he did to them, and delivered them from the hands of the sons of Israel, and they did not kill them.

Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

27 B ut Joshua made them that day hewers of wood and drawers of water for the congregation and for the altar of the Lord, to this day, in the place which He would choose.

И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, <както са> и до днес.