1 A fter the uproar had ceased, Paul sent for the disciples, and when he had exhorted them and taken his leave of them, he left to go to Macedonia.

След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 W hen he had gone through those districts and had given them much exhortation, he came to Greece.

И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.

3 A nd there he spent three months, and when a plot was formed against him by the Jews as he was about to set sail for Syria, he decided to return through Macedonia.

И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 A nd he was accompanied by Sopater of Berea, the son of Pyrrhus, and by Aristarchus and Secundus of the Thessalonians, and Gaius of Derbe, and Timothy, and Tychicus and Trophimus of Asia.

И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

5 B ut these had gone on ahead and were waiting for us at Troas.

А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

6 W e sailed from Philippi after the days of Unleavened Bread, and came to them at Troas within five days; and there we stayed seven days.

и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

7 O n the first day of the week, when we were gathered together to break bread, Paul began talking to them, intending to leave the next day, and he prolonged his message until midnight.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

8 T here were many lamps in the upper room where we were gathered together.

И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

9 A nd there was a young man named Eutychus sitting on the window sill, sinking into a deep sleep; and as Paul kept on talking, he was overcome by sleep and fell down from the third floor and was picked up dead.

И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10 B ut Paul went down and fell upon him, and after embracing him, he said, “ Do not be troubled, for his life is in him.”

Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 W hen he had gone back up and had broken the bread and eaten, he talked with them a long while until daybreak, and then left.

След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

12 T hey took away the boy alive, and were greatly comforted. Troas to Miletus

А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

13 B ut we, going ahead to the ship, set sail for Assos, intending from there to take Paul on board; for so he had arranged it, intending himself to go by land.

А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 A nd when he met us at Assos, we took him on board and came to Mitylene.

И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 S ailing from there, we arrived the following day opposite Chios; and the next day we crossed over to Samos; and the day following we came to Miletus.

И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и на следващия ден дойдохме в Милит.

16 F or Paul had decided to sail past Ephesus so that he would not have to spend time in Asia; for he was hurrying to be in Jerusalem, if possible, on the day of Pentecost. Farewell to Ephesus

Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17 F rom Miletus he sent to Ephesus and called to him the elders of the church.

А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

18 A nd when they had come to him, he said to them, “You yourselves know, from the first day that I set foot in Asia, how I was with you the whole time,

И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

19 s erving the Lord with all humility and with tears and with trials which came upon me through the plots of the Jews;

в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 h ow I did not shrink from declaring to you anything that was profitable, and teaching you publicly and from house to house,

как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

21 s olemnly testifying to both Jews and Greeks of repentance toward God and faith in our Lord Jesus Christ.

като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 A nd now, behold, bound by the Spirit, I am on my way to Jerusalem, not knowing what will happen to me there,

И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 e xcept that the Holy Spirit solemnly testifies to me in every city, saying that bonds and afflictions await me.

освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

24 B ut I do not consider my life of any account as dear to myself, so that I may finish my course and the ministry which I received from the Lord Jesus, to testify solemnly of the gospel of the grace of God.

Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 “ And now, behold, I know that all of you, among whom I went about preaching the kingdom, will no longer see my face.

И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.

26 T herefore, I testify to you this day that I am innocent of the blood of all men.

Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 F or I did not shrink from declaring to you the whole purpose of God.

защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28 B e on guard for yourselves and for all the flock, among which the Holy Spirit has made you overseers, to shepherd the church of God which He purchased with His own blood.

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 I know that after my departure savage wolves will come in among you, not sparing the flock;

Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 a nd from among your own selves men will arise, speaking perverse things, to draw away the disciples after them.

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 T herefore be on the alert, remembering that night and day for a period of three years I did not cease to admonish each one with tears.

Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.

32 A nd now I commend you to God and to the word of His grace, which is able to build you up and to give you the inheritance among all those who are sanctified.

И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.

33 I have coveted no one’s silver or gold or clothes.

Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

34 Y ou yourselves know that these hands ministered to my own needs and to the men who were with me.

Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.

35 I n everything I showed you that by working hard in this manner you must help the weak and remember the words of the Lord Jesus, that He Himself said, ‘It is more blessed to give than to receive.’ ”

Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.

36 W hen he had said these things, he knelt down and prayed with them all.

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 A nd they began to weep aloud and embraced Paul, and repeatedly kissed him,

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

38 g rieving especially over the word which he had spoken, that they would not see his face again. And they were accompanying him to the ship.

наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.