1 T hen the Lord took note of Sarah as He had said, and the Lord did for Sarah as He had promised.

И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

2 S o Sarah conceived and bore a son to Abraham in his old age, at the appointed time of which God had spoken to him.

Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

3 A braham called the name of his son who was born to him, whom Sarah bore to him, Isaac.

И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.

4 T hen Abraham circumcised his son Isaac when he was eight days old, as God had commanded him.

И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

5 N ow Abraham was one hundred years old when his son Isaac was born to him.

А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

6 S arah said, “God has made laughter for me; everyone who hears will laugh with me.”

И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

7 A nd she said, “ Who would have said to Abraham that Sarah would nurse children? Yet I have borne him a son in his old age.”

Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

8 T he child grew and was weaned, and Abraham made a great feast on the day that Isaac was weaned. Sarah Turns against Hagar

А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

9 N ow Sarah saw the son of Hagar the Egyptian, whom she had borne to Abraham, mocking.

А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

10 T herefore she said to Abraham, “ Drive out this maid and her son, for the son of this maid shall not be an heir with my son Isaac.”

затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

11 T he matter distressed Abraham greatly because of his son.

Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>.

12 B ut God said to Abraham, “ Do not be distressed because of the lad and your maid; whatever Sarah tells you, listen to her, for through Isaac your descendants shall be named.

Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

13 A nd of the son of the maid I will make a nation also, because he is your descendant.”

Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

14 S o Abraham rose early in the morning and took bread and a skin of water and gave them to Hagar, putting them on her shoulder, and gave her the boy, and sent her away. And she departed and wandered about in the wilderness of Beersheba.

Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

15 W hen the water in the skin was used up, she left the boy under one of the bushes.

Но изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст

16 T hen she went and sat down opposite him, about a bowshot away, for she said, “Do not let me see the boy die.” And she sat opposite him, and lifted up her voice and wept.

и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

17 G od heard the lad crying; and the angel of God called to Hagar from heaven and said to her, “What is the matter with you, Hagar? Do not fear, for God has heard the voice of the lad where he is.

И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

18 A rise, lift up the lad, and hold him by the hand, for I will make a great nation of him.”

Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

19 T hen God opened her eyes and she saw a well of water; and she went and filled the skin with water and gave the lad a drink.

Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

20 G od was with the lad, and he grew; and he lived in the wilderness and became an archer.

Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

21 H e lived in the wilderness of Paran, and his mother took a wife for him from the land of Egypt. Covenant with Abimelech

Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

22 N ow it came about at that time that Abimelech and Phicol, the commander of his army, spoke to Abraham, saying, “ God is with you in all that you do;

По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

23 n ow therefore, swear to me here by God that you will not deal falsely with me or with my offspring or with my posterity, but according to the kindness that I have shown to you, you shall show to me and to the land in which you have sojourned.”

Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

24 A braham said, “I swear it.”

И рече Авраам: Заклевам се.

25 B ut Abraham complained to Abimelech because of the well of water which the servants of Abimelech had seized.

Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

26 A nd Abimelech said, “I do not know who has done this thing; you did not tell me, nor did I hear of it until today.”

Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

27 A braham took sheep and oxen and gave them to Abimelech, and the two of them made a covenant.

Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>.

28 T hen Abraham set seven ewe lambs of the flock by themselves.

А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

29 A bimelech said to Abraham, “What do these seven ewe lambs mean, which you have set by themselves?”

И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

30 H e said, “You shall take these seven ewe lambs from my hand so that it may be a witness to me, that I dug this well.”

А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

31 T herefore he called that place Beersheba, because there the two of them took an oath.

Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.

32 S o they made a covenant at Beersheba; and Abimelech and Phicol, the commander of his army, arose and returned to the land of the Philistines.

Така те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

33 A braham planted a tamarisk tree at Beersheba, and there he called on the name of the Lord, the Everlasting God.

И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.

34 A nd Abraham sojourned in the land of the Philistines for many days.

И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.