1 N ow when Saul returned from pursuing the Philistines, he was told, saying, “Behold, David is in the wilderness of Engedi.”

и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му, казвайки: Ето, Давид е в пустинята Ен-Гади.

2 T hen Saul took three thousand chosen men from all Israel and went to seek David and his men in front of the Rocks of the Wild Goats.

И тогава Саул взе три хиляди мъже избрани, измежду целия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози.

3 H e came to the sheepfolds on the way, where there was a cave; and Saul went in to relieve himself. Now David and his men were sitting in the inner recesses of the cave.

И дойде при кошарите на овците край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си {Еврейски: Да покрие нозете си.}, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата.

4 T he men of David said to him, “Behold, this is the day of which the Lord said to you, ‘Behold; I am about to give your enemy into your hand, and you shall do to him as it seems good to you.’” Then David arose and cut off the edge of Saul’s robe secretly.

И мъжете на Давида му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана та отряза скришно полата на Сауловата мантия.

5 I t came about afterward that David’s conscience bothered him because he had cut off the edge of Saul’s robe.

А по-после Давид се смути в сърцето си, за гдето отряза Сауловата пола.

6 S o he said to his men, “ Far be it from me because of the Lord that I should do this thing to my lord, the Lord’s anointed, to stretch out my hand against him, since he is the Lord’s anointed.”

И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

7 D avid persuaded his men with these words and did not allow them to rise up against Saul. And Saul arose, left the cave, and went on his way.

С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си.

8 N ow afterward David arose and went out of the cave and called after Saul, saying, “My lord the king!” And when Saul looked behind him, David bowed with his face to the ground and prostrated himself.

После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

9 D avid said to Saul, “Why do you listen to the words of men, saying, ‘Behold, David seeks to harm you’?

И Давид каза на Саула: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

10 B ehold, this day your eyes have seen that the Lord had given you today into my hand in the cave, and some said to kill you, but my eye had pity on you; and I said, ‘I will not stretch out my hand against my lord, for he is the Lord’s anointed.’

Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

11 N ow, my father, see! Indeed, see the edge of your robe in my hand! For in that I cut off the edge of your robe and did not kill you, know and perceive that there is no evil or rebellion in my hands, and I have not sinned against you, though you are lying in wait for my life to take it.

Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш.

12 M ay the Lord judge between you and me, and may the Lord avenge me on you; but my hand shall not be against you.

Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе.

13 A s the proverb of the ancients says, ‘ Out of the wicked comes forth wickedness’; but my hand shall not be against you.

Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се дигне против тебе.

14 A fter whom has the king of Israel come out? Whom are you pursuing? A dead dog, a single flea?

Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха.

15 T he Lord therefore be judge and decide between you and me; and may He see and plead my cause and deliver me from your hand.”

Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти.

16 W hen David had finished speaking these words to Saul, Saul said, “ Is this your voice, my son David?” Then Saul lifted up his voice and wept.

И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас.

17 H e said to David, “You are more righteous than I; for you have dealt well with me, while I have dealt wickedly with you.

И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.

18 Y ou have declared today that you have done good to me, that the Lord delivered me into your hand and yet you did not kill me.

И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби.

19 F or if a man finds his enemy, will he let him go away safely? May the Lord therefore reward you with good in return for what you have done to me this day.

Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

20 N ow, behold, I know that you will surely be king, and that the kingdom of Israel will be established in your hand.

И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

21 S o now swear to me by the Lord that you will not cut off my descendants after me and that you will not destroy my name from my father’s household.”

Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

22 D avid swore to Saul. And Saul went to his home, but David and his men went up to the stronghold.

И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото място.