1 F or I have taken all this to my heart and explain it that righteous men, wise men, and their deeds are in the hand of God. Man does not know whether it will be love or hatred; anything awaits him.

Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза< го очаква>; Всичко е <неизвестно> пред тях.

2 I t is the same for all. There is one fate for the righteous and for the wicked; for the good, for the clean and for the unclean; for the man who offers a sacrifice and for the one who does not sacrifice. As the good man is, so is the sinner; as the swearer is, so is the one who is afraid to swear.

Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

3 T his is an evil in all that is done under the sun, that there is one fate for all men. Furthermore, the hearts of the sons of men are full of evil and insanity is in their hearts throughout their lives. Afterwards they go to the dead.

Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после< слизат> при мъртвите.

4 F or whoever is joined with all the living, there is hope; surely a live dog is better than a dead lion.

Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 F or the living know they will die; but the dead do not know anything, nor have they any longer a reward, for their memory is forgotten.

Защото живите <поне> знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

6 I ndeed their love, their hate and their zeal have already perished, and they will no longer have a share in all that is done under the sun.

Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

7 G o then, eat your bread in happiness and drink your wine with a cheerful heart; for God has already approved your works.

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

8 L et your clothes be white all the time, and let not oil be lacking on your head.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9 E njoy life with the woman whom you love all the days of your fleeting life which He has given to you under the sun; for this is your reward in life and in your toil in which you have labored under the sun. Whatever Your Hand Finds to Do

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10 W hatever your hand finds to do, do it with all your might; for there is no activity or planning or knowledge or wisdom in Sheol where you are going.

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш.

11 I again saw under the sun that the race is not to the swift and the battle is not to the warriors, and neither is bread to the wise nor wealth to the discerning nor favor to men of ability; for time and chance overtake them all.

Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва <според> времето и случая.

12 M oreover, man does not know his time: like fish caught in a treacherous net and birds trapped in a snare, so the sons of men are ensnared at an evil time when it suddenly falls on them.

Защото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока {Еврейски: Зла.} мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

13 A lso this I came to see as wisdom under the sun, and it impressed me.

И това видях като мъдрост под слънцето, (И тя ми се видя голяма):

14 T here was a small city with few men in it and a great king came to it, surrounded it and constructed large siegeworks against it.

Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, И издигна против него големи могили.

15 B ut there was found in it a poor wise man and he delivered the city by his wisdom. Yet no one remembered that poor man.

Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек.

16 S o I said, “ Wisdom is better than strength.” But the wisdom of the poor man is despised and his words are not heeded.

Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

17 T he words of the wise heard in quietness are better than the shouting of a ruler among fools.

Думите на мъдрите тихо <изговорени> се слушат Повече от вика на онзи, който властвува между безумните.

18 W isdom is better than weapons of war, but one sinner destroys much good.

Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.