1 F or all this I considered in my heart even to declare all this, that the righteous, and the wise, and their works, are in the hand of God: no man knoweth either love or hatred by all that is before them.

Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза< го очаква>; Всичко е <неизвестно> пред тях.

2 A ll things come alike to all: there is one event to the righteous, and to the wicked; to the good and to the clean, and to the unclean; to him that sacrificeth, and to him that sacrificeth not: as is the good, so is the sinner; and he that sweareth, as he that feareth an oath.

Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

3 T his is an evil among all things that are done under the sun, that there is one event unto all: yea, also the heart of the sons of men is full of evil, and madness is in their heart while they live, and after that they go to the dead.

Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после< слизат> при мъртвите.

4 F or to him that is joined to all the living there is hope: for a living dog is better than a dead lion.

Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 F or the living know that they shall die: but the dead know not any thing, neither have they any more a reward; for the memory of them is forgotten.

Защото живите <поне> знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

6 A lso their love, and their hatred, and their envy, is now perished; neither have they any more a portion for ever in any thing that is done under the sun.

Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

7 G o thy way, eat thy bread with joy, and drink thy wine with a merry heart; for God now accepteth thy works.

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

8 L et thy garments be always white; and let thy head lack no ointment.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9 L ive joyfully with the wife whom thou lovest all the days of the life of thy vanity, which he hath given thee under the sun, all the days of thy vanity: for that is thy portion in this life, and in thy labour which thou takest under the sun.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10 W hatsoever thy hand findeth to do, do it with thy might; for there is no work, nor device, nor knowledge, nor wisdom, in the grave, whither thou goest.

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш.

11 I returned, and saw under the sun, that the race is not to the swift, nor the battle to the strong, neither yet bread to the wise, nor yet riches to men of understanding, nor yet favour to men of skill; but time and chance happeneth to them all.

Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва <според> времето и случая.

12 F or man also knoweth not his time: as the fishes that are taken in an evil net, and as the birds that are caught in the snare; so are the sons of men snared in an evil time, when it falleth suddenly upon them.

Защото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока {Еврейски: Зла.} мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

13 T his wisdom have I seen also under the sun, and it seemed great unto me:

И това видях като мъдрост под слънцето, (И тя ми се видя голяма):

14 T here was a little city, and few men within it; and there came a great king against it, and besieged it, and built great bulwarks against it:

Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, И издигна против него големи могили.

15 N ow there was found in it a poor wise man, and he by his wisdom delivered the city; yet no man remembered that same poor man.

Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек.

16 T hen said I, Wisdom is better than strength: nevertheless the poor man's wisdom is despised, and his words are not heard.

Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

17 T he words of wise men are heard in quiet more than the cry of him that ruleth among fools.

Думите на мъдрите тихо <изговорени> се слушат Повече от вика на онзи, който властвува между безумните.

18 W isdom is better than weapons of war: but one sinner destroyeth much good.

Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.