1 T hese are the words of the covenant, which the Lord commanded Moses to make with the children of Israel in the land of Moab, beside the covenant which he made with them in Horeb.

Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.

2 A nd Moses called unto all Israel, and said unto them, Ye have seen all that the Lord did before your eyes in the land of Egypt unto Pharaoh, and unto all his servants, and unto all his land;

Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;

3 T he great temptations which thine eyes have seen, the signs, and those great miracles:

големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;

4 Y et the Lord hath not given you an heart to perceive, and eyes to see, and ears to hear, unto this day.

но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.

5 A nd I have led you forty years in the wilderness: your clothes are not waxen old upon you, and thy shoe is not waxen old upon thy foot.

А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, <през което време> дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,

6 Y e have not eaten bread, neither have ye drunk wine or strong drink: that ye might know that I am the Lord your God.

хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

7 A nd when ye came unto this place, Sihon the king of Heshbon, and Og the king of Bashan, came out against us unto battle, and we smote them:

И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,

8 A nd we took their land, and gave it for an inheritance unto the Reubenites, and to the Gadites, and to the half tribe of Manasseh.

завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

9 K eep therefore the words of this covenant, and do them, that ye may prosper in all that ye do.

Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.

10 Y e stand this day all of you before the Lord your God; your captains of your tribes, your elders, and your officers, with all the men of Israel,

Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,

11 Y our little ones, your wives, and thy stranger that is in thy camp, from the hewer of thy wood unto the drawer of thy water:

чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -

12 T hat thou shouldest enter into covenant with the Lord thy God, and into his oath, which the Lord thy God maketh with thee this day:

за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,

13 T hat he may establish thee to day for a people unto himself, and that he may be unto thee a God, as he hath said unto thee, and as he hath sworn unto thy fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob.

за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.

14 N either with you only do I make this covenant and this oath;

И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,

15 B ut with him that standeth here with us this day before the Lord our God, and also with him that is not here with us this day:

но <както> с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, <така> и с ония, които днес не са тук с нас;

16 ( For ye know how we have dwelt in the land of Egypt; and how we came through the nations which ye passed by;

(защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;

17 A nd ye have seen their abominations, and their idols, wood and stone, silver and gold, which were among them:)

и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);

18 L est there should be among you man, or woman, or family, or tribe, whose heart turneth away this day from the Lord our God, to go and serve the gods of these nations; lest there should be among you a root that beareth gall and wormwood;

тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

19 A nd it come to pass, when he heareth the words of this curse, that he bless himself in his heart, saying, I shall have peace, though I walk in the imagination of mine heart, to add drunkenness to thirst:

та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.

20 T he Lord will not spare him, but then the anger of the Lord and his jealousy shall smoke against that man, and all the curses that are written in this book shall lie upon him, and the Lord shall blot out his name from under heaven.

Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.

21 A nd the Lord shall separate him unto evil out of all the tribes of Israel, according to all the curses of the covenant that are written in this book of the law:

Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.

22 S o that the generation to come of your children that shall rise up after you, and the stranger that shall come from a far land, shall say, when they see the plagues of that land, and the sicknesses which the Lord hath laid upon it;

А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите <нанесени> на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:

23 A nd that the whole land thereof is brimstone, and salt, and burning, that it is not sown, nor beareth, nor any grass groweth therein, like the overthrow of Sodom, and Gomorrah, Admah, and Zeboim, which the Lord overthrew in his anger, and in his wrath:

Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.

24 E ven all nations shall say, Wherefore hath the Lord done thus unto this land? what meaneth the heat of this great anger?

Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?

25 T hen men shall say, Because they have forsaken the covenant of the Lord God of their fathers, which he made with them when he brought them forth out of the land of Egypt:

Тогава ще <им> думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,

26 F or they went and served other gods, and worshipped them, gods whom they knew not, and whom he had not given unto them:

и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -

27 A nd the anger of the Lord was kindled against this land, to bring upon it all the curses that are written in this book:

за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.

28 A nd the Lord rooted them out of their land in anger, and in wrath, and in great indignation, and cast them into another land, as it is this day.

И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.

29 T he secret things belong unto the Lord our God: but those things which are revealed belong unto us and to our children for ever, that we may do all the words of this law.

Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.