1 I say the truth in Christ, I lie not, my conscience also bearing me witness in the Holy Ghost,

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 T hat I have great heaviness and continual sorrow in my heart.

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 F or I could wish that myself were accursed from Christ for my brethren, my kinsmen according to the flesh:

Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

4 W ho are Israelites; to whom pertaineth the adoption, and the glory, and the covenants, and the giving of the law, and the service of God, and the promises;

които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

5 W hose are the fathers, and of whom as concerning the flesh Christ came, who is over all, God blessed for ever. Amen.

чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 N ot as though the word of God hath taken none effect. For they are not all Israel, which are of Israel:

Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 N either, because they are the seed of Abraham, are they all children: but, In Isaac shall thy seed be called.

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

8 T hat is, They which are the children of the flesh, these are not the children of God: but the children of the promise are counted for the seed.

Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

9 F or this is the word of promise, At this time will I come, and Sarah shall have a son.

Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 A nd not only this; but when Rebecca also had conceived by one, even by our father Isaac;

И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

11 ( For the children being not yet born, neither having done any good or evil, that the purpose of God according to election might stand, not of works, but of him that calleth;)

макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 I t was said unto her, The elder shall serve the younger.

рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 A s it is written, Jacob have I loved, but Esau have I hated.

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 W hat shall we say then? Is there unrighteousness with God? God forbid.

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 F or he saith to Moses, I will have mercy on whom I will have mercy, and I will have compassion on whom I will have compassion.

Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 S o then it is not of him that willeth, nor of him that runneth, but of God that sheweth mercy.

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 F or the scripture saith unto Pharaoh, Even for this same purpose have I raised thee up, that I might shew my power in thee, and that my name might be declared throughout all the earth.

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18 T herefore hath he mercy on whom he will have mercy, and whom he will he hardeneth.

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 T hou wilt say then unto me, Why doth he yet find fault? For who hath resisted his will?

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20 N ay but, O man, who art thou that repliest against God? Shall the thing formed say to him that formed it, Why hast thou made me thus?

Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 H ath not the potter power over the clay, of the same lump to make one vessel unto honour, and another unto dishonour?

Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

22 W hat if God, willing to shew his wrath, and to make his power known, endured with much longsuffering the vessels of wrath fitted to destruction:

А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

23 A nd that he might make known the riches of his glory on the vessels of mercy, which he had afore prepared unto glory,

и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24 E ven us, whom he hath called, not of the Jews only, but also of the Gentiles?

над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 A s he saith also in Osee, I will call them my people, which were not my people; and her beloved, which was not beloved.

както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26 A nd it shall come to pass, that in the place where it was said unto them, Ye are not my people; there shall they be called the children of the living God.

И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 E saias also crieth concerning Israel, Though the number of the children of Israel be as the sand of the sea, a remnant shall be saved:

А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

28 F or he will finish the work, and cut it short in righteousness: because a short work will the Lord make upon the earth.

Защото Господ ще изпълни на земята казаното <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

29 A nd as Esaias said before, Except the Lord of Sabaoth had left us a seed, we had been as Sodoma, and been made like unto Gomorrha.

И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

30 W hat shall we say then? That the Gentiles, which followed not after righteousness, have attained to righteousness, even the righteousness which is of faith.

И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 B ut Israel, which followed after the law of righteousness, hath not attained to the law of righteousness.

а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

32 W herefore? Because they sought it not by faith, but as it were by the works of the law. For they stumbled at that stumblingstone;

Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

33 A s it is written, Behold, I lay in Sion a stumblingstone and rock of offence: and whosoever believeth on him shall not be ashamed.

както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".