1 T hen Joseph came and told Pharaoh, and said, My father and my brethren, and their flocks, and their herds, and all that they have, are come out of the land of Canaan; and, behold, they are in the land of Goshen.

И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.

2 A nd he took some of his brethren, even five men, and presented them unto Pharaoh.

И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.

3 A nd Pharaoh said unto his brethren, What is your occupation? And they said unto Pharaoh, Thy servants are shepherds, both we, and also our fathers.

И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.

4 T hey said morever unto Pharaoh, For to sojourn in the land are we come; for thy servants have no pasture for their flocks; for the famine is sore in the land of Canaan: now therefore, we pray thee, let thy servants dwell in the land of Goshen.

Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.

5 A nd Pharaoh spake unto Joseph, saying, Thy father and thy brethren are come unto thee:

И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

6 T he land of Egypt is before thee; in the best of the land make thy father and brethren to dwell; in the land of Goshen let them dwell: and if thou knowest any men of activity among them, then make them rulers over my cattle.

Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

7 A nd Joseph brought in Jacob his father, and set him before Pharaoh: and Jacob blessed Pharaoh.

След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.

8 A nd Pharaoh said unto Jacob, How old art thou?

И Фараон рече на Якова: Колко е числото {Еврейски: колко са дните.} на годините на живота ти?

9 A nd Jacob said unto Pharaoh, The days of the years of my pilgrimage are an hundred and thirty years: few and evil have the days of the years of my life been, and have not attained unto the days of the years of the life of my fathers in the days of their pilgrimage.

И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.

10 A nd Jacob blessed Pharaoh, and went out from before Pharaoh.

И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

11 A nd Joseph placed his father and his brethren, and gave them a possession in the land of Egypt, in the best of the land, in the land of Rameses, as Pharaoh had commanded.

Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.

12 A nd Joseph nourished his father, and his brethren, and all his father's household, with bread, according to their families.

И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според <големината> на челядите им.

13 A nd there was no bread in all the land; for the famine was very sore, so that the land of Egypt and all the land of Canaan fainted by reason of the famine.

А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.

14 A nd Joseph gathered up all the money that was found in the land of Egypt, and in the land of Canaan, for the corn which they bought: and Joseph brought the money into Pharaoh's house.

И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.

15 A nd when money failed in the land of Egypt, and in the land of Canaan, all the Egyptians came unto Joseph, and said, Give us bread: for why should we die in thy presence? for the money faileth.

И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите <ни>?

16 A nd Joseph said, Give your cattle; and I will give you for your cattle, if money fail.

А Иосиф рече: Ако парите <ви> са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам <хляб> срещу добитъка ви.

17 A nd they brought their cattle unto Joseph: and Joseph gave them bread in exchange for horses, and for the flocks, and for the cattle of the herds, and for the asses: and he fed them with bread for all their cattle for that year.

И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.

18 W hen that year was ended, they came unto him the second year, and said unto him, We will not hide it from my lord, how that our money is spent; my lord also hath our herds of cattle; there is not ought left in the sight of my lord, but our bodies, and our lands:

И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

19 W herefore shall we die before thine eyes, both we and our land? buy us and our land for bread, and we and our land will be servants unto Pharaoh: and give us seed, that we may live, and not die, that the land be not desolate.

Защо да измрем пред очите ти и земята ни <да запустее>? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни <за него ще ражда>. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.

20 A nd Joseph bought all the land of Egypt for Pharaoh; for the Egyptians sold every man his field, because the famine prevailed over them: so the land became Pharaoh's.

И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.

21 A nd as for the people, he removed them to cities from one end of the borders of Egypt even to the other end thereof.

И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели.

22 O nly the land of the priests bought he not; for the priests had a portion assigned them of Pharaoh, and did eat their portion which Pharaoh gave them: wherefore they sold not their lands.

Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха <определен> от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.

23 T hen Joseph said unto the people, Behold, I have bought you this day and your land for Pharaoh: lo, here is seed for you, and ye shall sow the land.

Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.

24 A nd it shall come to pass in the increase, that ye shall give the fifth part unto Pharaoh, and four parts shall be your own, for seed of the field, and for your food, and for them of your households, and for food for your little ones.

Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.

25 A nd they said, Thou hast saved our lives: let us find grace in the sight of my lord, and we will be Pharaoh's servants.

И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.

26 A nd Joseph made it a law over the land of Egypt unto this day, that Pharaoh should have the fifth part, except the land of the priests only, which became not Pharaoh's.

И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, <както> е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

27 A nd Israel dwelt in the land of Egypt, in the country of Goshen; and they had possessions therein, and grew, and multiplied exceedingly.

И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.

28 A nd Jacob lived in the land of Egypt seventeen years: so the whole age of Jacob was an hundred forty and seven years.

И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.

29 A nd the time drew nigh that Israel must die: and he called his son Joseph, and said unto him, If now I have found grace in thy sight, put, I pray thee, thy hand under my thigh, and deal kindly and truly with me; bury me not, I pray thee, in Egypt:

А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и <закълни ми се, че ще> ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

30 B ut I will lie with my fathers, and thou shalt carry me out of Egypt, and bury me in their buryingplace. And he said, I will do as thou hast said.

но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.

31 A nd he said, Swear unto me. And he sware unto him. And Israel bowed himself upon the bed's head.

И рече <Яков>: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.