1 G ive ear, O Shepherd of Israel, thou that leadest Joseph like a flock; thou that dwellest between the cherubims, shine forth.

(По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

2 B efore Ephraim and Benjamin and Manasseh stir up thy strength, and come and save us.

Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

3 T urn us again, O God, and cause thy face to shine; and we shall be saved.

Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

4 O Lord God of hosts, how long wilt thou be angry against the prayer of thy people?

Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

5 T hou feedest them with the bread of tears; and givest them tears to drink in great measure.

Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

6 T hou makest us a strife unto our neighbours: and our enemies laugh among themselves.

Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

7 T urn us again, O God of hosts, and cause thy face to shine; and we shall be saved.

Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,

8 T hou hast brought a vine out of Egypt: thou hast cast out the heathen, and planted it.

Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

9 T hou preparedst room before it, and didst cause it to take deep root, and it filled the land.

Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

10 T he hills were covered with the shadow of it, and the boughs thereof were like the goodly cedars.

Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,

11 S he sent out her boughs unto the sea, and her branches unto the river.

Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.

12 W hy hast thou then broken down her hedges, so that all they which pass by the way do pluck her?

Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

13 T he boar out of the wood doth waste it, and the wild beast of the field doth devour it.

Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

14 R eturn, we beseech thee, O God of hosts: look down from heaven, and behold, and visit this vine;

Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,

15 A nd the vineyard which thy right hand hath planted, and the branch that thou madest strong for thyself.

И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.

16 I t is burned with fire, it is cut down: they perish at the rebuke of thy countenance.

Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.

17 L et thy hand be upon the man of thy right hand, upon the son of man whom thou madest strong for thyself.

Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.

18 S o will not we go back from thee: quicken us, and we will call upon thy name.

Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

19 T urn us again, O Lord God of hosts, cause thy face to shine; and we shall be saved.

Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.