1 T hen answered Zophar the Naamathite, and said,

Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

2 S hould not the multitude of words be answered? and should a man full of talk be justified?

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

3 S hould thy lies make men hold their peace? and when thou mockest, shall no man make thee ashamed?

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

4 F or thou hast said, My doctrine is pure, and I am clean in thine eyes.

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

5 B ut oh that God would speak, and open his lips against thee;

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

6 A nd that he would shew thee the secrets of wisdom, that they are double to that which is! Know therefore that God exacteth of thee less than thine iniquity deserveth.

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

7 C anst thou by searching find out God? canst thou find out the Almighty unto perfection?

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

8 I t is as high as heaven; what canst thou do? deeper than hell; what canst thou know?

Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

9 T he measure thereof is longer than the earth, and broader than the sea.

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 I f he cut off, and shut up, or gather together, then who can hinder him?

Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 F or he knoweth vain men: he seeth wickedness also; will he not then consider it?

Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.

12 F or vain men would be wise, though man be born like a wild ass's colt.

Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 I f thou prepare thine heart, and stretch out thine hands toward him;

Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 I f iniquity be in thine hand, put it far away, and let not wickedness dwell in thy tabernacles.

Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 F or then shalt thou lift up thy face without spot; yea, thou shalt be stedfast, and shalt not fear:

Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 B ecause thou shalt forget thy misery, and remember it as waters that pass away:

Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 A nd thine age shall be clearer than the noonday: thou shalt shine forth, thou shalt be as the morning.

Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.

18 A nd thou shalt be secure, because there is hope; yea, thou shalt dig about thee, and thou shalt take thy rest in safety.

Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 A lso thou shalt lie down, and none shall make thee afraid; yea, many shall make suit unto thee.

Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 B ut the eyes of the wicked shall fail, and they shall not escape, and their hope shall be as the giving up of the ghost.

А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.