1 R espondió Zofar naamatita, y dijo:

Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

2 ¿ Las muchas palabras no han de tener respuesta? ¿Y el hombre que habla mucho será justificado?

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

3 ¿ Harán tus falacias callar a los hombres? ¿Harás escarnio y no habrá quien te averg: uence?

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

4 T ú dices: Mi doctrina es pura, Y yo soy limpio delante de tus ojos.

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

5 M as!! oh, quién diera que Dios hablara, Y abriera sus labios contigo,

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

6 Y te declarara los secretos de la sabiduría, Que son de doble valor que las riquezas! Conocerías entonces que Dios te ha castigado menos de lo que tu iniquidad merece.

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

7 ¿ Descubrirás tú los secretos de Dios? ¿Llegarás tú a la perfección del Todopoderoso?

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

8 E s más alta que los cielos; ¿qué harás? Es más profunda que el Seol; ¿cómo la conocerás?

Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

9 S u dimensión es más extensa que la tierra, Y más ancha que el mar.

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 S i él pasa, y aprisiona, y llama a juicio, ¿Quién podrá contrarrestarle?

Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 P orque él conoce a los hombres vanos; Ve asimismo la iniquidad, ¿y no hará caso?

Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.

12 E l hombre vano se hará entendido, Cuando un pollino de asno montés nazca hombre.

Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 S i tú dispusieres tu corazón, Y extendieres a él tus manos;

Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 S i alguna iniquidad hubiere en tu mano, y la echares de ti, Y no consintieres que more en tu casa la injusticia,

Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 E ntonces levantarás tu rostro limpio de mancha, Y serás fuerte, y nada temerás;

Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 Y olvidarás tu miseria, O te acordarás de ella como de aguas que pasaron.

Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 L a vida te será más clara que el mediodía; Aunque oscureciere, será como la mañana.

Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.

18 T endrás confianza, porque hay esperanza; Mirarás alrededor, y dormirás seguro.

Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 T e acostarás, y no habrá quien te espante; Y muchos suplicarán tu favor.

Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 P ero los ojos de los malos se consumirán, Y no tendrán refugio; Y su esperanza será dar su último suspiro.

А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.