1 ¿ Por qué se amotinan las gentes, Y los pueblos piensan cosas vanas?

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 S e levantarán los reyes de la tierra, Y príncipes consultarán unidos Contra Jehová y contra su ungido, diciendo:

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:

3 R ompamos sus ligaduras, Y echemos de nosotros sus cuerdas.

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 E l que mora en los cielos se reirá; El Señor se burlará de ellos.

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 L uego hablará a ellos en su furor, Y los turbará con su ira.

Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>

6 P ero yo he puesto mi rey Sobre Sion, mi santo monte.

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 Y o publicaré el decreto; Jehová me ha dicho: Mi hijo eres tú; Yo te engendré hoy.

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 P ídeme, y te daré por herencia las naciones, Y como posesión tuya los confines de la tierra.

Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 L os quebrantarás con vara de hierro; Como vasija de alfarero los desmenuzarás.

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 A hora, pues, oh reyes, sed prudentes; Admitid amonestación, jueces de la tierra.

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

11 S ervid a Jehová con temor, Y alegraos con temblor.

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 H onrad al Hijo, para que no se enoje, y perezcáis en el camino; Pues se inflama de pronto su ira. Bienaventurados todos los que en él confían.

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.