1 R espondió entonces Job, y dijo:

А Иов в отговор рече: -

2 O h, que pesasen justamente mi queja y mi tormento, Y se alzasen igualmente en balanza!

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

3 P orque pesarían ahora más que la arena del mar; Por eso mis palabras han sido precipitadas.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 P orque las saetas del Todopoderoso están en mí, Cuyo veneno bebe mi espíritu; Y terrores de Dios me combaten.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5 ¿ Acaso gime el asno montés junto a la hierba? ¿Muge el buey junto a su pasto?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 ¿ Se comerá lo desabrido sin sal? ¿Habrá gusto en la clara del huevo?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 L as cosas que mi alma no quería tocar, Son ahora mi alimento.

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 Q uién me diera que viniese mi petición, Y que me otorgase Dios lo que anhelo,

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 Y que agradara a Dios quebrantarme; Que soltara su mano, y acabara conmigo!

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 S ería aún mi consuelo, Si me asaltase con dolor sin dar más tregua, Que yo no he escondido las palabras del Santo.

Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 ¿ Cuál es mi fuerza para esperar aún? ¿Y cuál mi fin para que tenga aún paciencia?

Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 ¿ Es mi fuerza la de las piedras, O es mi carne de bronce?

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 ¿ No es así que ni aun a mí mismo me puedo valer, Y que todo auxilio me ha faltado?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 E l atribulado es consolado por su compañero; Aun aquel que abandona el temor del Omnipotente.

На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 P ero mis hermanos me traicionaron como un torrente; Pasan como corrientes impetuosas

Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 Q ue están escondidas por la helada, Y encubiertas por la nieve;

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 Q ue al tiempo del calor son deshechas, Y al calentarse, desaparecen de su lugar;

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 S e apartan de la senda de su rumbo, Van menguando, y se pierden.

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 M iraron los caminantes de Temán, Los caminantes de Sabá esperaron en ellas;

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 P ero fueron avergonzados por su esperanza; Porque vinieron hasta ellas, y se hallaron confusos.

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 A hora ciertamente como ellas sois vosotros; Pues habéis visto el tormento, y teméis.

Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 ¿ Os he dicho yo: Traedme, Y pagad por mí de vuestra hacienda;

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 L ibradme de la mano del opresor, Y redimidme del poder de los violentos?

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 E nseñadme, y yo callaré; Hacedme entender en qué he errado.

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 C uán eficaces son las palabras rectas! Pero ¿qué reprende la censura vuestra?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 ¿ Pensáis censurar palabras, Y los discursos de un desesperado, que son como el viento?

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 T ambién os arrojáis sobre el huérfano, Y caváis un hoyo para vuestro amigo.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

28 A hora, pues, si queréis, miradme, Y ved si digo mentira delante de vosotros.

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

29 V olved ahora, y no haya iniquidad; Volved aún a considerar mi justicia en esto.

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 ¿ Hay iniquidad en mi lengua? ¿Acaso no puede mi paladar discernir las cosas inicuas?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?