1 B ut Job answered and said,

А Иов в отговор рече: -

2 O h that my grief were throughly weighed, and my calamity laid in the balances together!

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

3 F or now it would be heavier than the sand of the sea: therefore my words are swallowed up.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 F or the arrows of the Almighty are within me, the poison whereof drinketh up my spirit: the terrors of God do set themselves in array against me.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5 D oth the wild ass bray when he hath grass? or loweth the ox over his fodder?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 C an that which is unsavoury be eaten without salt? or is there any taste in the white of an egg?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 T he things that my soul refused to touch are as my sorrowful meat.

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 O h that I might have my request; and that God would grant me the thing that I long for!

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 E ven that it would please God to destroy me; that he would let loose his hand, and cut me off!

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 T hen should I yet have comfort; yea, I would harden myself in sorrow: let him not spare; for I have not concealed the words of the Holy One.

Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 W hat is my strength, that I should hope? and what is mine end, that I should prolong my life?

Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 I s my strength the strength of stones? or is my flesh of brass?

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 I s not my help in me? and is wisdom driven quite from me?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 T o him that is afflicted pity should be shewed from his friend; but he forsaketh the fear of the Almighty.

На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 M y brethren have dealt deceitfully as a brook, and as the stream of brooks they pass away;

Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 w hich are blackish by reason of the ice, and wherein the snow is hid:

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 w hat time they wax warm, they vanish: when it is hot, they are consumed out of their place.

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 T he paths of their way are turned aside; they go to nothing, and perish.

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 T he troops of Tema looked, the companies of Sheba waited for them.

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 T hey were confounded because they had hoped; they came thither, and were ashamed.

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 F or now ye are nothing; ye see my casting down, and are afraid.

Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 D id I say, Bring unto me? or, Give a reward for me of your substance?

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 O r, Deliver me from the enemy’s hand? or, Redeem me from the hand of the mighty?

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 T each me, and I will hold my tongue: and cause me to understand wherein I have erred.

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 H ow forcible are right words! but what doth your arguing reprove?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 D o ye imagine to reprove words, and the speeches of one that is desperate, which are as wind?

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 Y ea, ye overwhelm the fatherless, and ye dig a pit for your friend.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

28 N ow therefore be content, look upon me; for it is evident unto you if I lie.

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

29 R eturn, I pray you, let it not be iniquity; yea, return again, my righteousness is in it.

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 I s there iniquity in my tongue? cannot my taste discern perverse things?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?