1 M an that is born of a woman is of few days, and full of trouble.

Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 H e cometh forth like a flower, and is cut down: he fleeth also as a shadow, and continueth not.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 A nd dost thou open thine eyes upon such an one, and bringest me into judgment with thee?

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 W ho can bring a clean thing out of an unclean? not one.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 S eeing his days are determined, the number of his months are with thee, thou hast appointed his bounds that he cannot pass;

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 t urn from him, that he may rest, till he shall accomplish, as an hireling, his day.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 F or there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.

Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 T hough the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 y et through the scent of water it will bud, and bring forth boughs like a plant.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 B ut man dieth, and wasteth away: yea, man giveth up the ghost, and where is he?

Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11 A s the waters fail from the sea, and the flood decayeth and drieth up:

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 s o man lieth down, and riseth not: till the heavens be no more, they shall not awake, nor be raised out of their sleep.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 O that thou wouldest hide me in the grave, that thou wouldest keep me secret, until thy wrath be past, that thou wouldest appoint me a set time, and remember me!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

14 I f a man die, shall he live again? all the days of my appointed time will I wait, till my change come.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 T hou shalt call, and I will answer thee: thou wilt have a desire to the work of thine hands.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 F or now thou numberest my steps: dost thou not watch over my sin?

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 M y transgression is sealed up in a bag, and thou sewest up mine iniquity.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 A nd surely the mountain falling cometh to nought, and the rock is removed out of his place.

Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 T he waters wear the stones: thou washest away the things which grow out of the dust of the earth; and thou destroyest the hope of man.

<Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

20 T hou prevailest for ever against him, and he passeth: thou changest his countenance, and sendest him away.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 H is sons come to honour, and he knoweth it not; and they are brought low, but he perceiveth it not of them.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 B ut his flesh upon him shall have pain, and his soul within him shall mourn.

<Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.