1 N ow I Paul myself beseech you by the meekness and gentleness of Christ, who in presence am base among you, but being absent am bold toward you:

И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

2 b ut I beseech you, that I may not be bold when I am present with that confidence, wherewith I think to be bold against some, which think of us as if we walked according to the flesh.

моля ви се, когато съм при вас <да се> не <принудя> да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

3 F or though we walk in the flesh, we do not war after the flesh:

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4 ( for the weapons of our warfare are not carnal, but mighty through God to the pulling down of strong holds;)

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

5 c asting down imaginations, and every high thing that exalteth itself against the knowledge of God, and bringing into captivity every thought to the obedience of Christ;

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

6 a nd having in a readiness to revenge all disobedience, when your obedience is fulfilled.

И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7 D o ye look on things after the outward appearance? If any man trust to himself that he is Christ’s, let him of himself think this again, that, as he is Christ’s, even so are we Christ’s.

Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме <Христови>.

8 F or though I should boast somewhat more of our authority, which the Lord hath given us for edification, and not for your destruction, I should not be ashamed:

Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

9 t hat I may not seem as if I would terrify you by letters.

<Обаче> нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10 F or his letters, say they, are weighty and powerful; but his bodily presence is weak, and his speech contemptible.

Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

11 L et such an one think this, that, such as we are in word by letters when we are absent, such will we be also in deed when we are present.

Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива <сме> и на дело, когато сме при вас.

12 F or we dare not make ourselves of the number, or compare ourselves with some that commend themselves: but they measuring themselves by themselves, and comparing themselves among themselves, are not wise.

Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13 B ut we will not boast of things without our measure, but according to the measure of the rule which God hath distributed to us, a measure to reach even unto you.

А ние няма да се похвалим <с това, което> е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14 F or we stretch not ourselves beyond our measure, as though we reached not unto you: for we are come as far as to you also in preaching the gospel of Christ:

Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15 n ot boasting of things without our measure, that is, of other men’s labours; but having hope, when your faith is increased, that we shall be enlarged by you according to our rule abundantly,

И не се хвалим <с това, което е> вън от мярката ни, <то ест>, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област <за работа> между вас, и то премного,

16 t o preach the gospel in the regions beyond you, and not to boast in another man’s line of things made ready to our hand.

така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17 B ut he that glorieth, let him glory in the Lord.

А който се хвали, с Господа да се хвали.

18 F or not he that commendeth himself is approved, but whom the Lord commendeth.

Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.