1 W herefore seeing we also are compassed about with so great a cloud of witnesses, let us lay aside every weight, and the sin which doth so easily beset us, and let us run with patience the race that is set before us,

Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

2 l ooking unto Jesus the author and finisher of our faith; who for the joy that was set before him endured the cross, despising the shame, and is set down at the right hand of the throne of God.

като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата <ни>, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

3 F or consider him that endured such contradiction of sinners against himself, lest ye be wearied and faint in your minds.

Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

4 Y e have not yet resisted unto blood, striving against sin.

Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

5 A nd ye have forgotten the exhortation which speaketh unto you as unto children, My son, despise not thou the chastening of the Lord, nor faint when thou art rebuked of him:

И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

6 f or whom the Lord loveth he chasteneth, and scourgeth every son whom he receiveth.

Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

7 I f ye endure chastening, God dealeth with you as with sons; for what son is he whom the father chasteneth not?

Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?

8 B ut if ye be without chastisement, whereof all are partakers, then are ye bastards, and not sons.

Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

9 F urthermore we have had fathers of our flesh which corrected us, and we gave them reverence: shall we not much rather be in subjection unto the Father of spirits, and live?

Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

10 F or they verily for a few days chastened us after their own pleasure; but he for our profit, that we might be partakers of his holiness.

Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

11 N ow no chastening for the present seemeth to be joyous, but grievous: nevertheless afterward it yieldeth the peaceable fruit of righteousness unto them which are exercised thereby.

Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

12 W herefore lift up the hands which hang down, and the feeble knees;

Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

13 a nd make straight paths for your feet, lest that which is lame be turned out of the way; but let it rather be healed.

и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

14 F ollow peace with all men, and holiness, without which no man shall see the Lord:

Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

15 l ooking diligently lest any man fail of the grace of God; lest any root of bitterness springing up trouble you, and thereby many be defiled;

И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него;

16 l est there be any fornicator, or profane person, as Esau, who for one morsel of meat sold his birthright.

да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

17 F or ye know how that afterward, when he would have inherited the blessing, he was rejected: for he found no place of repentance, though he sought it carefully with tears.

понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>.

18 F or ye are not come unto the mount that might be touched, and that burned with fire, nor unto blackness, and darkness, and tempest,

Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,

19 a nd the sound of a trumpet, and the voice of words; which voice they that heard intreated that the word should not be spoken to them any more:

<нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

20 ( for they could not endure that which was commanded, And if so much as a beast touch the mountain, it shall be stoned, or thrust through with a dart:

(защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

21 a nd so terrible was the sight, that Moses said, I exceedingly fear and quake:)

и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

22 b ut ye are come unto mount Sion, and unto the city of the living God, the heavenly Jerusalem, and to an innumerable company of angels,

но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

23 t o the general assembly and church of the firstborn, which are written in heaven, and to God the Judge of all, and to the spirits of just men made perfect,

при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

24 a nd to Jesus the mediator of the new covenant, and to the blood of sprinkling, that speaketh better things than that of Abel.

при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.

25 S ee that ye refuse not him that speaketh. For if they escaped not who refused him that spake on earth, much more shall not we escape, if we turn away from him that speaketh from heaven:

Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!

26 w hose voice then shook the earth: but now he hath promised, saying, Yet once more I shake not the earth only, but also heaven.

Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

27 A nd this word, Yet once more, signifieth the removing of those things that are shaken, as of things that are made, that those things which cannot be shaken may remain.

А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

28 W herefore we receiving a kingdom which cannot be moved, let us have grace, whereby we may serve God acceptably with reverence and godly fear:

Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

29 f or our God is a consuming fire.

защото нашият Бог е огън, който пояжда.