1 T hen fourteen years after I went up again to Jerusalem with Barnabas, and took Titus with me also.

Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2 A nd I went up by revelation, and communicated unto them that gospel which I preach among the Gentiles, but privately to them which were of reputation, lest by any means I should run, or had run, in vain.

(А възлязох по откровение). И изложих пред <братята> благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите <от тях>, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

3 B ut neither Titus, who was with me, being a Greek, was compelled to be circumcised:

Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

4 a nd that because of false brethren unawares brought in, who came in privily to spy out our liberty which we have in Christ Jesus, that they might bring us into bondage:

и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

5 t o whom we gave place by subjection, no, not for an hour; that the truth of the gospel might continue with you.

на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

6 B ut of these who seemed to be somewhat, (whatsoever they were, it maketh no matter to me: God accepteth no man’s person:) for they who seemed to be somewhat in conference added nothing to me:

А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, <казвам>, не прибавиха нищо повече на моето <учение>;

7 b ut contrariwise, when they saw that the gospel of the uncircumcision was committed unto me, as the gospel of the circumcision was unto Peter;

а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено <да проповядвам> благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

8 ( for he that wrought effectually in Peter to the apostleship of the circumcision, the same was mighty in me toward the Gentiles:)

(защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене <за апостолство> между езичниците),

9 a nd when James, Cephas, and John, who seemed to be pillars, perceived the grace that was given unto me, they gave to me and Barnabas the right hands of fellowship; that we should go unto the heathen, and they unto the circumcision.

и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

10 O nly they would that we should remember the poor; the same which I also was forward to do.

<Искаха> само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

11 B ut when Peter was come to Antioch, I withstood him to the face, because he was to be blamed.

А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12 F or before that certain came from James, he did eat with the Gentiles: but when they were come, he withdrew and separated himself, fearing them which were of the circumcision.

Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше <от тях>, защото се боеше от обрязаните.

13 A nd the other Jews dissembled likewise with him; insomuch that Barnabas also was carried away with their dissimulation.

И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14 B ut when I saw that they walked not uprightly according to the truth of the gospel, I said unto Peter before them all, If thou, being a Jew, livest after the manner of Gentiles, and not as do the Jews, why compellest thou the Gentiles to live as do the Jews?

Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

15 W e who are Jews by nature, and not sinners of the Gentiles,

Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

16 k nowing that a man is not justified by the works of the law, but by the faith of Jesus Christ, even we have believed in Jesus Christ, that we might be justified by the faith of Christ, and not by the works of the law: for by the works of the law shall no flesh be justified.

като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

17 B ut if, while we seek to be justified by Christ, we ourselves also are found sinners, is therefore Christ the minister of sin? God forbid.

Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

18 F or if I build again the things which I destroyed, I make myself a transgressor.

Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

19 F or I through the law am dead to the law, that I might live unto God.

Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

20 I am crucified with Christ: nevertheless I live; yet not I, but Christ liveth in me: and the life which I now live in the flesh I live by the faith of the Son of God, who loved me, and gave himself for me.

Съразпнах се с Христа, и <сега> вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

21 I do not frustrate the grace of God: for if righteousness come by the law, then Christ is dead in vain.

Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се <придобива> чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.