1 T hen answered Eliphaz the Temanite, and said,

Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

2 S hould a wise man utter vain knowledge, and fill his belly with the east wind?

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3 S hould he reason with unprofitable talk? or with speeches wherewith he can do no good?

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4 Y ea, thou castest off fear, and restrainest prayer before God.

Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

5 F or thy mouth uttereth thine iniquity, and thou choosest the tongue of the crafty.

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6 T hine own mouth condemneth thee, and not I: yea, thine own lips testify against thee.

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7 A rt thou the first man that was born? or wast thou made before the hills?

Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

8 H ast thou heard the secret of God? and dost thou restrain wisdom to thyself?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 W hat knowest thou, that we know not? what understandest thou, which is not in us?

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 W ith us are both the grayheaded and very aged men, much elder than thy father.

Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 A re the consolations of God small with thee? is there any secret thing with thee?

Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 W hy doth thine heart carry thee away? and what do thy eyes wink at,

Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 t hat thou turnest thy spirit against God, and lettest such words go out of thy mouth?

Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

14 W hat is man, that he should be clean? and he which is born of a woman, that he should be righteous?

Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 B ehold, he putteth no trust in his saints; yea, the heavens are not clean in his sight.

Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 H ow much more abominable and filthy is man, which drinketh iniquity like water?

Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

17 I will shew thee, hear me; and that which I have seen I will declare;

Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 w hich wise men have told from their fathers, and have not hid it:

(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

19 u nto whom alone the earth was given, and no stranger passed among them.

На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

20 T he wicked man travaileth with pain all his days, and the number of years is hidden to the oppressor.

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 A dreadful sound is in his ears: in prosperity the destroyer shall come upon him.

Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

22 H e believeth not that he shall return out of darkness, and he is waited for of the sword.

Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 H e wandereth abroad for bread, saying, Where is it? he knoweth that the day of darkness is ready at his hand.

Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 T rouble and anguish shall make him afraid; they shall prevail against him, as a king ready to the battle.

Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

25 F or he stretcheth out his hand against God, and strengtheneth himself against the Almighty.

Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 H e runneth upon him, even on his neck, upon the thick bosses of his bucklers:

Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 b ecause he covereth his face with his fatness, and maketh collops of fat on his flanks.

Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

28 A nd he dwelleth in desolate cities, and in houses which no man inhabiteth, which are ready to become heaps.

Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 H e shall not be rich, neither shall his substance continue, neither shall he prolong the perfection thereof upon the earth.

Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 H e shall not depart out of darkness; the flame shall dry up his branches, and by the breath of his mouth shall he go away.

Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

31 L et not him that is deceived trust in vanity: for vanity shall be his recompence.

Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 I t shall be accomplished before his time, and his branch shall not be green.

Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 H e shall shake off his unripe grape as the vine, and shall cast off his flower as the olive.

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 F or the congregation of hypocrites shall be desolate, and fire shall consume the tabernacles of bribery.

Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 T hey conceive mischief, and bring forth vanity, and their belly prepareth deceit.

Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.