1 O give thanks unto the Lord, for he is good: for his mercy endureth for ever.

(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

2 L et the redeemed of the Lord say so, whom he hath redeemed from the hand of the enemy;

<Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

3 a nd gathered them out of the lands, from the east, and from the west, from the north, and from the south.

Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

4 T hey wandered in the wilderness in a solitary way; they found no city to dwell in.

<Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град

5 H ungry and thirsty, their soul fainted in them.

Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

6 T hen they cried unto the Lord in their trouble, and he delivered them out of their distresses.

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

7 A nd he led them forth by the right way, that they might go to a city of habitation.

И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

8 O h that men would praise the Lord for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

9 F or he satisfieth the longing soul, and filleth the hungry soul with goodness.

Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

10 S uch as sit in darkness and in the shadow of death, being bound in affliction and iron;

<Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

11 b ecause they rebelled against the words of God, and contemned the counsel of the most High:

Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

12 t herefore he brought down their heart with labour; they fell down, and there was none to help.

Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.

13 T hen they cried unto the Lord in their trouble, and he saved them out of their distresses.

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

14 H e brought them out of darkness and the shadow of death, and brake their bands in sunder.

Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

15 O h that men would praise the Lord for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

16 F or he hath broken the gates of brass, and cut the bars of iron in sunder.

Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

17 F ools because of their transgression, and because of their iniquities, are afflicted.

<А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

18 T heir soul abhorreth all manner of meat; and they draw near unto the gates of death.

Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19 T hen they cry unto the Lord in their trouble, and he saveth them out of their distresses.

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

20 H e sent his word, and healed them, and delivered them from their destructions.

Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.

21 O h that men would praise the Lord for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

22 A nd let them sacrifice the sacrifices of thanksgiving, and declare his works with rejoicing.

И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

23 T hey that go down to the sea in ships, that do business in great waters;

Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

24 t hese see the works of the Lord, and his wonders in the deep.

Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

25 F or he commandeth, and raiseth the stormy wind, which lifteth up the waves thereof.

Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,

26 T hey mount up to the heaven, they go down again to the depths: their soul is melted because of trouble.

Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

27 T hey reel to and fro, and stagger like a drunken man, and are at their wits’ end.

Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

28 T hen they cry unto the Lord in their trouble, and he bringeth them out of their distresses.

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

29 H e maketh the storm a calm, so that the waves thereof are still.

Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

30 T hen are they glad because they be quiet; so he bringeth them unto their desired haven.

Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

31 O h that men would praise the Lord for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

32 L et them exalt him also in the congregation of the people, and praise him in the assembly of the elders.

Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33 H e turneth rivers into a wilderness, and the watersprings into dry ground;

Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

34 a fruitful land into barrenness, for the wickedness of them that dwell therein.

Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

35 H e turneth the wilderness into a standing water, and dry ground into watersprings.

Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

36 A nd there he maketh the hungry to dwell, that they may prepare a city for habitation;

И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

37 a nd sow the fields, and plant vineyards, which may yield fruits of increase.

И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

38 H e blesseth them also, so that they are multiplied greatly; and suffereth not their cattle to decrease.

Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

39 A gain, they are minished and brought low through oppression, affliction, and sorrow.

Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

40 H e poureth contempt upon princes, and causeth them to wander in the wilderness, where there is no way.

Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

41 Y et setteth he the poor on high from affliction, and maketh him families like a flock.

А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

42 T he righteous shall see it, and rejoice: and all iniquity shall stop her mouth.

Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

43 W hoso is wise, and will observe these things, even they shall understand the lovingkindness of the Lord.

Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.