1 W hither is thy beloved gone, O thou fairest among women? whither is thy beloved turned aside? that we may seek him with thee.

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

2 M y beloved is gone down into his garden, to the beds of spices, to feed in the gardens, and to gather lilies.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

3 I am my beloved’s, and my beloved is mine: he feedeth among the lilies.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

4 T hou art beautiful, O my love, as Tirzah, comely as Jerusalem, terrible as an army with banners.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

5 T urn away thine eyes from me, for they have overcome me: thy hair is as a flock of goats that appear from Gilead.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 T hy teeth are as a flock of sheep which go up from the washing, whereof every one beareth twins, and there is not one barren among them.

Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

7 A s a piece of a pomegranate are thy temples within thy locks.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 T here are threescore queens, and fourscore concubines, and virgins without number.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 M y dove, my undefiled is but one; she is the only one of her mother, she is the choice one of her that bare her. The daughters saw her, and blessed her; yea, the queens and the concubines, and they praised her.

<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

10 W ho is she that looketh forth as the morning, fair as the moon, clear as the sun, and terrible as an army with banners?

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

11 I went down into the garden of nuts to see the fruits of the valley, and to see whether the vine flourished, and the pomegranates budded.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

12 O r ever I was aware, my soul made me like the chariots of Amminadib.

Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

13 R eturn, return, O Shulamite; return, return, that we may look upon thee. What will ye see in the Shulamite? As it were the company of two armies.

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!