1 W o ist denn dein Freund hin gegangen, o du schönste unter den Weibern? Wo hat sich dein Freund hin gewandt? So wollen wir mit dir ihn suchen.

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

2 M ein Freund ist hinabgegangen in seinen Garten, zu den Würzgärtlein, daß er weide in den Gärten und Rosen breche.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

3 M ein Freund ist mein, und ich bin sein, der unter den Rosen weidet.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

4 D u bist schön, meine Freundin, wie Thirza, lieblich wie Jerusalem, schrecklich wie Heerscharen.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

5 W ende deine Augen von mir; denn sie verwirren mich. Deine Haare sind wie eine Herde Ziegen, die am Berge Gilead herab gelagert sind.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 D eine Zähne sind wie eine Herde Schafe, die aus der Schwemme kommen, die allzumal Zwillinge haben, und es fehlt keiner unter ihnen.

Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

7 D eine Wangen sind wie ein Ritz am Granatapfel zwischen deinen Zöpfen.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 S echzig sind der Königinnen und achtzig der Kebsweiber, und der Jungfrauen ist keine Zahl.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 A ber eine ist meine Taube, meine Fromme, eine ist ihrer Mutter die Liebste und die Auserwählte ihrer Mutter. Da sie die Töchter sahen, priesen sie dieselbe selig; die Königinnen und Kebsweiber lobten sie.

<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

10 W er ist, die hervorbricht wie die Morgenröte, schön wie der Mond, auserwählt wie die Sonne, schrecklich wie Heerscharen?

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

11 I ch bin hinab in den Nußgarten gegangen, zu schauen die Sträuchlein am Bach, zu schauen, ob die Granatbäume blühten.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

12 I ch wußte nicht, daß meine Seele mich gesetzt hatte zu den Wagen Ammi-Nadibs.

Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

13 K ehre wieder, kehre wieder, o Sulamith! kehre wieder, kehre wieder, daß wir dich schauen! Was sehet ihr an Sulamith? Den Reigen zu Mahanaim.

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!