1 “ Where has your beloved gone, O most beautiful among women? Where has your beloved turned, That we may seek him with you?”

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

2 “ My beloved has gone down to his garden, To the beds of balsam, To pasture his flock in the gardens And gather lilies.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

3 “ I am my beloved’s and my beloved is mine, He who pastures his flock among the lilies.”

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

4 “ You are as beautiful as Tirzah, my darling, As lovely as Jerusalem, As awesome as an army with banners.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

5 “ Turn your eyes away from me, For they have confused me; Your hair is like a flock of goats That have descended from Gilead.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 “ Your teeth are like a flock of ewes Which have come up from their washing, All of which bear twins, And not one among them has lost her young.

Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

7 “ Your temples are like a slice of a pomegranate Behind your veil.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 “ There are sixty queens and eighty concubines, And maidens without number;

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 B ut my dove, my perfect one, is unique: She is her mother’s only daughter; She is the pure child of the one who bore her. The maidens saw her and called her blessed, The queens and the concubines also, and they praised her, saying,

<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

10 ‘ Who is this that grows like the dawn, As beautiful as the full moon, As pure as the sun, As awesome as an army with banners?’

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

11 “ I went down to the orchard of nut trees To see the blossoms of the valley, To see whether the vine had budded Or the pomegranates had bloomed.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

12 “ Before I was aware, my soul set me Over the chariots of my noble people.”

Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

13 “ Come back, come back, O Shulammite; Come back, come back, that we may gaze at you!” “ Why should you gaze at the Shulammite, As at the dance of the two companies?

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!