1 T hen Joshua summoned the Reubenites and the Gadites and the half-tribe of Manasseh,

Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе та им каза:

2 a nd said to them, “You have kept all that Moses the servant of the Lord commanded you, and have listened to my voice in all that I commanded you.

Вие изпълнихте всичко що ви заповяда Господният слуга Моисей; послушахте и моя глас във всичко, що съм ви заповядал.

3 Y ou have not forsaken your brothers these many days to this day, but have kept the charge of the commandment of the Lord your God.

През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте поръчката, която Господ вашият Бог ви заповяда.

4 A nd now the Lord your God has given rest to your brothers, as He spoke to them; therefore turn now and go to your tents, to the land of your possession, which Moses the servant of the Lord gave you beyond the Jordan.

И сега Господ вашият Бог успокои братята ви, според както им се бе обещал; за това, върнете се сега та идете по шатрите си в земята, която е притежанието ви, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан.

5 O nly be very careful to observe the commandment and the law which Moses the servant of the Lord commanded you, to love the Lord your God and walk in all His ways and keep His commandments and hold fast to Him and serve Him with all your heart and with all your soul.”

Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа.

6 S o Joshua blessed them and sent them away, and they went to their tents.

И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

7 N ow to the one half-tribe of Manasseh Moses had given a possession in Bashan, but to the other half Joshua gave a possession among their brothers westward beyond the Jordan. So when Joshua sent them away to their tents, he blessed them,

(На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал <наследство> във Васан; а на <другата> му половина Исус даде <наследство> между братята им оттатък Иордан, на запад). Исус, прочее, когато ги разпускаше по шатрите им, благослови ги

8 a nd said to them, “Return to your tents with great riches and with very much livestock, with silver, gold, bronze, iron, and with very many clothes; divide the spoil of your enemies with your brothers.”

като им говори казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си користите взети от неприятелите ви.

9 T he sons of Reuben and the sons of Gad and the half-tribe of Manasseh returned home and departed from the sons of Israel at Shiloh which is in the land of Canaan, to go to the land of Gilead, to the land of their possession which they had possessed, according to the command of the Lord through Moses. The Offensive Altar

И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се върнаха и заминаха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господното слово чрез Моисея.

10 W hen they came to the region of the Jordan which is in the land of Canaan, the sons of Reuben and the sons of Gad and the half-tribe of Manasseh built an altar there by the Jordan, a large altar in appearance.

И когато дойдоха в Иорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Иордан, олтар забележително голям.

11 A nd the sons of Israel heard it said, “Behold, the sons of Reuben and the sons of Gad and the half-tribe of Manasseh have built an altar at the frontier of the land of Canaan, in the region of the Jordan, on the side belonging to the sons of Israel.”

А израилтяните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в преднината на Ханаанската земя, в околността на Иордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.

12 W hen the sons of Israel heard of it, the whole congregation of the sons of Israel gathered themselves at Shiloh to go up against them in war.

И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

13 T hen the sons of Israel sent to the sons of Reuben and to the sons of Gad and to the half-tribe of Manasseh, into the land of Gilead, Phinehas the son of Eleazar the priest,

И израилтяните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финееса син на свещеника Елеазара,

14 a nd with him ten chiefs, one chief for each father’s household from each of the tribes of Israel; and each one of them was the head of his father’s household among the thousands of Israel.

и с него десет първенци, по един първенец на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилевите хиляди.

15 T hey came to the sons of Reuben and to the sons of Gad and to the half-tribe of Manasseh, to the land of Gilead, and they spoke with them saying,

И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, та им говориха, казвайки:

16 “ Thus says the whole congregation of the Lord, ‘What is this unfaithful act which you have committed against the God of Israel, turning away from following the Lord this day, by building yourselves an altar, to rebel against the Lord this day?

Така говори цялото Господно общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да отстъпите днес от Господа?

17 I s not the iniquity of Peor enough for us, from which we have not cleansed ourselves to this day, although a plague came on the congregation of the Lord,

Малко ли беше за нас съгрешението относно Фегора, от което и до днес не сме се очистили, макар че, <поради него>, стана язва в Господното общество,

18 t hat you must turn away this day from following the Lord ? If you rebel against the Lord today, He will be angry with the whole congregation of Israel tomorrow.

та вие днес искате да се отвърнете от да следвате Господа? Значи, че понеже отстъпвате днес от Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.

19 I f, however, the land of your possession is unclean, then cross into the land of the possession of the Lord, where the Lord’s tabernacle stands, and take possession among us. Only do not rebel against the Lord, or rebel against us by building an altar for yourselves, besides the altar of the Lord our God.

Но ако земята, която е притежанието ви, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господното притежание, гдето стои Господната скиния, и вземете притежание между нас; само не отстъпвайте от Господа, нито от нас отстъпвайте, като си издигнете олтар освен олтара на Господа нашия Бог.

20 D id not Achan the son of Zerah act unfaithfully in the things under the ban, and wrath fall on all the congregation of Israel? And that man did not perish alone in his iniquity.’”

Ахан Зараевият син не извърши ли престъпление относно обречените неща, и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.

21 T hen the sons of Reuben and the sons of Gad and the half-tribe of Manasseh answered and spoke to the heads of the families of Israel.

Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор рекоха на Израилевите хилядоначалници:

22 “ The Mighty One, God, the Lord, the Mighty One, God, the Lord! He knows, and may Israel itself know. If it was in rebellion, or if in an unfaithful act against the Lord do not save us this day!

Могъщият Бог Иеова, могъщият Бог Иеова, Той знае, и Израил сам ще узнае; ако <сме сторили това> за отстъпление, или за престъпление против Господа, то не ни избавяй, <Господи>, днес.

23 I f we have built us an altar to turn away from following the Lord, or if to offer a burnt offering or grain offering on it, or if to offer sacrifices of peace offerings on it, may the Lord Himself require it.

Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от да следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне или, за да принасяме върху него примирителни жертви, то сам Господ нека издири това,

24 B ut truly we have done this out of concern, for a reason, saying, ‘In time to come your sons may say to our sons, “What have you to do with the Lord, the God of Israel?

<и види> дали, <напротив>, не сторихме това от предпазливост и нарочно, като си думахме: Утре е възможно вашите чада да говорят на нашите чада, казвайки: Каква работа имате вие с Господа Израилевия Бог?

25 F or the Lord has made the Jordan a border between us and you, you sons of Reuben and sons of Gad; you have no portion in the Lord.” So your sons may make our sons stop fearing the Lord.’

Защото Господ е положил Иордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така щяха вашите чада да направят нашите чада да престанат да се боят от Господа.

26 “ Therefore we said, ‘Let us build an altar, not for burnt offering or for sacrifice;

Затова рекохме: Нека се заемем да си издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,

27 r ather it shall be a witness between us and you and between our generations after us, that we are to perform the service of the Lord before Him with our burnt offerings, and with our sacrifices and with our peace offerings, so that your sons will not say to our sons in time to come, “You have no portion in the Lord.”’

но за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни подир нас, че ние имаме право да вършим пред Господа службата му с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, та да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.

28 T herefore we said, ‘It shall also come about if they say this to us or to our generations in time to come, then we shall say, “See the copy of the altar of the Lord which our fathers made, not for burnt offering or for sacrifice; rather it is a witness between us and you.”’

Затова рекохме, ако се случи утре да говорят <така> нам или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, но за да бъде свидетелство между нас и вас.

29 F ar be it from us that we should rebel against the Lord and turn away from following the Lord this day, by building an altar for burnt offering, for grain offering or for sacrifice, besides the altar of the Lord our God which is before His tabernacle.”

Не дай, Боже, да отстъпим ние от Господа и да се отвърнем днес от да следваме Господа като издигнем олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа нашия Бог, който е пред скинията Му.

30 S o when Phinehas the priest and the leaders of the congregation, even the heads of the families of Israel who were with him, heard the words which the sons of Reuben and the sons of Gad and the sons of Manasseh spoke, it pleased them.

А свещеникът Финеес, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.

31 A nd Phinehas the son of Eleazar the priest said to the sons of Reuben and to the sons of Gad and to the sons of Manasseh, “Today we know that the Lord is in our midst, because you have not committed this unfaithful act against the Lord; now you have delivered the sons of Israel from the hand of the Lord.”

И Финеес, син на свещеника Елеазара, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е всред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израилтяните от Господната ръка.

32 T hen Phinehas the son of Eleazar the priest and the leaders returned from the sons of Reuben and from the sons of Gad, from the land of Gilead to the land of Canaan, to the sons of Israel, and brought back word to them.

Тогава Финеес, син на свещеника Елеазара и първенците се върнаха от рувимците и от гадците, из Галаадската земя, в Ханаанската земя при израилтяните, и донесоха им известие.

33 T he word pleased the sons of Israel, and the sons of Israel blessed God; and they did not speak of going up against them in war to destroy the land in which the sons of Reuben and the sons of Gad were living.

И това нещо стана угодно на израилтяните; и израилтяните благословиха Бога, и не говореха вече за отиване против тях на бой; за да разорят земята, гдето живееха рувимците и гадците.

34 T he sons of Reuben and the sons of Gad called the altar Witness; “For,” they said, “it is a witness between us that the Lord is God.”

И рувимците и гадците наименуваха олтара така: Той е свидетелство помежду ни, че Иеова е Бог.