1 D o not boast about tomorrow, For you do not know what a day may bring forth.

Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2 L et another praise you, and not your own mouth; A stranger, and not your own lips.

Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

3 A stone is heavy and the sand weighty, But the provocation of a fool is heavier than both of them.

Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 W rath is fierce and anger is a flood, But who can stand before jealousy?

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5 B etter is open rebuke Than love that is concealed.

Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

6 F aithful are the wounds of a friend, But deceitful are the kisses of an enemy.

Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7 A sated man loathes honey, But to a famished man any bitter thing is sweet.

Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 L ike a bird that wanders from her nest, So is a man who wanders from his home.

Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9 O il and perfume make the heart glad, So a man’s counsel is sweet to his friend.

Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 D o not forsake your own friend or your father’s friend, And do not go to your brother’s house in the day of your calamity; Better is a neighbor who is near than a brother far away.

Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 B e wise, my son, and make my heart glad, That I may reply to him who reproaches me.

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 A prudent man sees evil and hides himself, The naive proceed and pay the penalty.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13 T ake his garment when he becomes surety for a stranger; And for an adulterous woman hold him in pledge.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

14 H e who blesses his friend with a loud voice early in the morning, It will be reckoned a curse to him.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15 A constant dripping on a day of steady rain And a contentious woman are alike;

Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16 H e who would restrain her restrains the wind, And grasps oil with his right hand.

Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

17 I ron sharpens iron, So one man sharpens another.

Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

18 H e who tends the fig tree will eat its fruit, And he who cares for his master will be honored.

Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19 A s in water face reflects face, So the heart of man reflects man.

Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

20 S heol and Abaddon are never satisfied, Nor are the eyes of man ever satisfied.

Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

21 T he crucible is for silver and the furnace for gold, And each is tested by the praise accorded him.

Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

22 T hough you pound a fool in a mortar with a pestle along with crushed grain, Yet his foolishness will not depart from him.

Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23 K now well the condition of your flocks, And pay attention to your herds;

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24 F or riches are not forever, Nor does a crown endure to all generations.

Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25 W hen the grass disappears, the new growth is seen, And the herbs of the mountains are gathered in,

Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26 T he lambs will be for your clothing, And the goats will bring the price of a field,

Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

27 A nd there will be goats’ milk enough for your food, For the food of your household, And sustenance for your maidens.

Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.