1 B oast not thyself of to morrow; for thou knowest not what a day may bring forth.

Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

2 L et another man praise thee, and not thine own mouth; a stranger, and not thine own lips.

Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

3 A stone is heavy, and the sand weighty; but a fool's wrath is heavier than them both.

Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

4 W rath is cruel, and anger is outrageous; but who is able to stand before envy?

Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

5 O pen rebuke is better than secret love.

Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

6 F aithful are the wounds of a friend; but the kisses of an enemy are deceitful.

Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7 T he full soul loatheth an honeycomb; but to the hungry soul every bitter thing is sweet.

Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8 A s a bird that wandereth from her nest, so is a man that wandereth from his place.

Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9 O intment and perfume rejoice the heart: so doth the sweetness of a man's friend by hearty counsel.

Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10 T hine own friend, and thy father's friend, forsake not; neither go into thy brother's house in the day of thy calamity: for better is a neighbour that is near than a brother far off.

Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11 M y son, be wise, and make my heart glad, that I may answer him that reproacheth me.

Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12 A prudent man foreseeth the evil, and hideth himself; but the simple pass on, and are punished.

Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13 T ake his garment that is surety for a stranger, and take a pledge of him for a strange woman.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

14 H e that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, it shall be counted a curse to him.

Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15 A continual dropping in a very rainy day and a contentious woman are alike.

Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16 W hosoever hideth her hideth the wind, and the ointment of his right hand, which bewrayeth itself.

Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

17 I ron sharpeneth iron; so a man sharpeneth the countenance of his friend.

Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

18 W hoso keepeth the fig tree shall eat the fruit thereof: so he that waiteth on his master shall be honoured.

Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

19 A s in water face answereth to face, so the heart of man to man.

Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

20 H ell and destruction are never full; so the eyes of man are never satisfied.

Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

21 A s the fining pot for silver, and the furnace for gold; so is a man to his praise.

Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

22 T hough thou shouldest bray a fool in a mortar among wheat with a pestle, yet will not his foolishness depart from him.

Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

23 B e thou diligent to know the state of thy flocks, and look well to thy herds.

Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

24 F or riches are not for ever: and doth the crown endure to every generation?

Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

25 T he hay appeareth, and the tender grass sheweth itself, and herbs of the mountains are gathered.

Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

26 T he lambs are for thy clothing, and the goats are the price of the field.

Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

27 A nd thou shalt have goats' milk enough for thy food, for the food of thy household, and for the maintenance for thy maidens.

Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.