1 T he proverbs of Solomon the son of David, king of Israel;

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 T o know wisdom and instruction; to perceive the words of understanding;

<Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 T o receive the instruction of wisdom, justice, and judgment, and equity;

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 T o give subtilty to the simple, to the young man knowledge and discretion.

За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5 A wise man will hear, and will increase learning; and a man of understanding shall attain unto wise counsels:

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 T o understand a proverb, and the interpretation; the words of the wise, and their dark sayings.

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 T he fear of the Lord is the beginning of knowledge: but fools despise wisdom and instruction.

Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

8 M y son, hear the instruction of thy father, and forsake not the law of thy mother:

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

9 F or they shall be an ornament of grace unto thy head, and chains about thy neck.

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 M y son, if sinners entice thee, consent thou not.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 I f they say, Come with us, let us lay wait for blood, let us lurk privily for the innocent without cause:

Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 L et us swallow them up alive as the grave; and whole, as those that go down into the pit:

Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 W e shall find all precious substance, we shall fill our houses with spoil:

Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 C ast in thy lot among us; let us all have one purse:

Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 M y son, walk not thou in the way with them; refrain thy foot from their path:

Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 F or their feet run to evil, and make haste to shed blood.

Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 S urely in vain the net is spread in the sight of any bird.

Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 A nd they lay wait for their own blood; they lurk privily for their own lives.

И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 S o are the ways of every one that is greedy of gain; which taketh away the life of the owners thereof.

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

20 W isdom crieth without; she uttereth her voice in the streets:

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 S he crieth in the chief place of concourse, in the openings of the gates: in the city she uttereth her words, saying,

Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 H ow long, ye simple ones, will ye love simplicity? and the scorners delight in their scorning, and fools hate knowledge?

Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 T urn you at my reproof: behold, I will pour out my spirit unto you, I will make known my words unto you.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 B ecause I have called, and ye refused; I have stretched out my hand, and no man regarded;

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 B ut ye have set at nought all my counsel, and would none of my reproof:

Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 I also will laugh at your calamity; I will mock when your fear cometh;

То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 W hen your fear cometh as desolation, and your destruction cometh as a whirlwind; when distress and anguish cometh upon you.

Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 T hen shall they call upon me, but I will not answer; they shall seek me early, but they shall not find me:

Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 F or that they hated knowledge, and did not choose the fear of the Lord:

Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 T hey would none of my counsel: they despised all my reproof.

Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 T herefore shall they eat of the fruit of their own way, and be filled with their own devices.

Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 F or the turning away of the simple shall slay them, and the prosperity of fools shall destroy them.

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 B ut whoso hearkeneth unto me shall dwell safely, and shall be quiet from fear of evil.

Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.